Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 43

На 26 декември Канарис докладва на Хитлер, че щабът на френската и английската армия започва преговори за координиране на действията си в случай че в Рейнската област възникне тревожно положение.

На 11 февруари 1936 г. френският кабинет включва в дневния ред на Национално събрание въпроса за ратификацията на вече парафирания договор със Съветския съюз.

Същия ден Канарис моли Хитлер да го приеме и му съобщава току-що получената от парижкия резидент информация. Щом Канарис излиза, Хитлер веднага повиква Бломберг и му заповядва да се подготви за започване на операцията „Упражнение“ в най-близко време. На 27 февруари Бломберг докладва, че подготовката е завършена, и получава нареждане да пристъпи към осъществяването на набелязания за 7 март план. На 2 март, пет дни преди тази дата, Бломберг предава заповедта на фюрера на началника на генералния щаб генерал Бек и на главнокомандуващия генерал Фрич. Фрич заявява, че за подобна авантюра той разполага само с 35 хиляди войници и офицери, от които може да се формира само една боеспособна дивизия. На свой ред Бек твърди, че французите могат бързо да мобилизират 20 прекрасно въоръжени дивизии и да разбият слабите части на Фрич. Генералите информират Хитлер за своите съмнения, но той отговаря:

— Зная какво правя. Имам абсолютно сигурни сведения, че французите няма да изпратят срещу нас нито един войник. Но вие ще се убедите не само в това. Ка-то освободим Рейнската област от версайското иго, ние ще поставим света пред свършен факт и с това въпро-сът ще бъде изчерпан.

Непосредствено след това започва тайното придвижване на германски войски към границите на Рейнска об-ласт. Към изходните пунктове войските се прехвърлят батальон по батальон, за да понесат минимални загуби, ако французите неочаквано предприемат контраатака. Командирите на челните части получават запечатани пликове със заповед да се оттеглят незабавно, щом се натъкнат дори на челни патрули на френско-английски войски. Между другото службата за дешифриране на германските ВВС, която разчита френския дипломатически шифър, редовно представя текстове на заловени и дешифрирани телеграми на френския посланик в Берлин Франсоа Понсе. Още от ноември 1935 г. Понсе на-стойчиво предупреждава Париж, че Хитлер възнамерява да използва сключването на френско-съветския договор като повод за окупиране на Рейнската демилита-ризиране зона и само изчаква подходящ момент. На 13 февруари 1936 г. Понсе телеграфира, че Хитлер „под-готвя почвата за поход към Рейнската област“.

От обилната информация, предлагана от Канарис на Хитлер, последният проявява особено голям интерес към следното съобщение: според данни на високопоставен агент на абвера във френското Министерство на външните работи „задължителна съставна част на френските военни планове е непременното участие на англичаните. Главнокомандуващият френската армия генерал Гамелен заявил на министъра на външните работи на Франция Фланден, че той не може (или не иска) да изпраща войски в Рейнската област, ако не се присъединят англичаните“. По същото време тогавашният министър на външните работи на Германия Нойрат твърдо уверява Хитлер, че англичаните изобщо нямат намерение да оказват на французите помощта, за която настоява Гамелен. Тези категорични твърдения на един тъй предпазлив дипломат като Нойрат се базират на многобройните телеграми на германския посланик в Лондон Леополд фон Хьош, намиращ се в Англия от 1932 г. „Западът няма да се намеси“ — такъв е главният смисъл на неговите доклади.