Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 47

Инспекторът слага съответния печат в паспорта на Херц и в Англия се появява голям агент, специално изпратен от немското разузнаване за изпълнение на спе-циална — еднократна — задача.

По настояване на Гьоринг Херц се отправя към брега на Албиона³² и трябва въз основа на лични наблюдения да реши кой е прав в спора за характера на раз-витието на британската военна авиация. В миналото действуващ военен летец, той твърдял, че английската военна авиация имала преди всичко стратегическо предназначение и че Великобритания създавала мощен бомбардировъчен въздушен флот, насочен срещу Германия. Но разузнавателното управление на щаба на германските ВВС настоявало, че англичаните развиват авиация с отбранителен характер — предимно изтребители-бомбардировачи.

Още щом Херц предлага услугите си да замине в Англия и събере информация за потвърждаване на своето мнение, няколко висши офицери от германските ВВС се обръщат с молба към Канарис да го вземе в абвера и уреди пътуването му. Канарис с удоволствие се съгласява, още повече че Херц като специален агент е напълно подходящ за такава мисия. Той е много добре образован и всестранно надарен човек. След Първата световна война (на фронта Херц често имал случаи да разпитва пленени английски летци) той се занимава с адвокатска практика в Хамбург и в същото време като представител на фирмата „Сименс“ в Англия често посещава тази страна. Херц редовно спортува, добре плува и се боксира, разбира от музика, рисува, пише очерци, разкази и пиеси, притежава необикновени математически и топографски способности. В характеристиката, запазила се в личното досие на Херц в абвера, се отбелязва, че „за него е достатъчно да хвърли само един бегъл поглед върху картата, за да може след това абсолютно безпогрешно да се ориентира в местността“.

И все пак въпреки този блестящ отзив тези, които непосредствено подготвят Херц за отпътуването му в Англия, не споделят ентусиазма на Канарис за новия агент. Той бил неудачник във всички свои начинания — и в различните си делови мероприятия, и в адвокатската си практика, и в женитбата си, и дори в любимото си хоби — литературния труд. Желанието на Херц да отиде в Англия като шпионин се обяснява най-вече със стремежа му да се отърве от неприятностите в личния си живот — заплашва го банкрут и скъсване на отношенията с жена му.

Канарис обаче настоява на своето и 45-годишният авантюрист заминава за Англия. В тази страна неговата дейност продължава всичко седемдесет и един ден, но с шпионаж се занимава само четиридесет.

Херц успешно преминава проверката на имиграционната служба и се насочва към градчето Милденхол в графство Кент, тъй като то се намира близо до няколко бази и учреждения на английските ВВС. От някоя си мисис Джонсън той наема малка къща, наречена „Хевелък“, и на 14 септември се настанява в нея, „за да пристъпи към работа над своята книга“. Придружава го миловидната 19-годишна блондинка Мариана Емиг, която обича безмоторното летене и е представена на стопанката на къщата като секретарка-машинописка.