Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 46

Когато около 9 часа вечерта се връща и посолството, Хьош разказва на съветника-посланик Бисмарк и на представителя на официалната германска телеграфна агенция Хес, че неговите доводи направили „най-благоприятно впечатление на човека с добра воля. какъвто без съмнение е кралят“, и че той успял да убеди Едуард „да ходатайствува пред Болдуин за мир“.

Късно вечерта в посолството се раздава телефонен звън. Хьош бързо вдига слушалката.

— Ало — чува се познат глас. — Вие ли сте, Лео?

— Да, сър.

Според думите на Хес, Едуард казал на посланика:

— Слушайте внимателно. Току-що се видях с министър-председателя. Война няма да има!

По-късно Хитлер изчерпателно характернира ролята на Едуард в събитията от онези дни. Отказът на англичаннте да воюват за демплитаризираната зона, заявява той, се обяснява с намесата на английския крал в критичния момент.

На следния ден, като приема френския министър на външните работи Фланден, Болдуин му казва:

— Ако има дори един шанс от сто вашата, ответна ракция да доведе до война, аз нямам право да въвле-ка в нея Англия… Англия не е готова за война. Кризата преминава. Хитлер не само остава в Рейнската демилитаризирана зона, но и затвърдява положението си.

Ралф Уингръм от Министерството на външните работи на Великобритания, изпращайки заминаващата си с празни ръце френска делегация, измърморва: „Сега войната е неизбежна и тя ще бъде най-ужасната от всички войни.“

Битката на троянските коне

Всеки, който при пристигането си в Англия или заминавето си от нея, е бил проверяван от инспекторите на британската имиграционна служба, ще разбере самочувствието на шпионина, пристигнал с тайна задача. Всъщност тези „инспектори“ са сътрудници на службите за сигурност. „Черните книги“, които те постоянно използват, са пълни с имената на „нежелателните лица,“ по едни или други причини представляващи интерес за английската полиция или за английското контраразузнаване МИ-5. „Черните книги“ съдържат доста подробни сведения и затова изпращаните в Англия разузнавачи прилагат различни хитрости при опитите си да скрият истинското си лице.

Но у немеца, слязъл от парахода на 29 август 1935 г. в Харвич, предстоящата проверка не предизвиква опасения. Той е сигурен, че не фигурира в списъка на международните мошеници. Херман Херц пристига от Хамбург с истинското си фамилно име. Всички сведения в неговия паспорт съвпадат с тези, които той съобщава за себе си на инспектора от имиграционната служба — с изключение на целта на пристигането му.

„Аз съм адвокат, специализирам се по международното право, пътувам за Кембридж за изучаване на английските закони, регулиращи експорта. А имам и друга причина за посещението си. Взех си годишния отпуск, за да работя върху книга за едно ханзейско семейство, корените па което се откриват както в Германия, така и в Англия,“ Херц изважда от чантата си ръкописа и го дава на инспектора. „Сега, когато съм завършил немската част, английската, струва ми се, е по-целесъобразно да напиша тук, у вас.“