Читать «Нещото» онлайн - страница 5
Мартин Дамянов
Само, че не точно.
Този път, няколко дни след изчезването на сигнала, той се появи отново. Повторихме процедурата цели пет пъти — все същото. След първоначалната тишина винаги идваше някой, за да я наруши. Именно „идваше“, защото не можехме да си представим, че някой възкръсва просто така от нищото. Който или каквото да беше това, по-скоро би се изкъпало в казан с концентрирана сярна киселина отколкото да преживее радиационния апокалипсис. Или пък беше братовчед на птицата Феникс.
— Тук няма нищо. — обади се непредпазлив, все още несвикнал с военните несгоди глас.
— Така ли мислиш Дуейн? — каза командира с най-ехидната усмивка, която бях виждал. Той отдавна беше разбрал, че мисловната дейност създава ядове на някои хора и не хранеше излишни илюзии. — Сигналът, който засякохме означава съвсем друго — ЧЕ ТУК ИМА НЕЩО! И няма да си тръгнем преди да разберем какво е, ако ще да е заровено хиляда метра под земята. Ясно ли е?!
Сух вятър подгони няколко сухи листа и ги отвя надалече. Клоните на близкото дърво се клатеха като пожълтелите ръце на някое зомби и само ехото на командира в натежалите ни шлемофони говореше в полза на искрицата живот в тази забравена от бога земя. За миг ми се прииска да избягам с вятъра.
— Мисля, че няма да се наложи да копаем толкова надълбоко, командире. — каза Сиймор, бърникащ една от машинариите. И после добави с глас, който отекна в съзнанието ми като в изоставена гробница. — Господа, ние седим върху тунел. На не повече от… пет метра дълбочина.
Почувствах как сърцето ми спря, ушите ми се напрегнаха, а краката разклатиха. Не бях единствен — останалите също се оглеждаха като опитни мишки в псиокатично поле, изглеждаха като такива, но с една уговорка — ние не бяхме никакви опитни мишки. Това пък говореше в полза на истерията, направо си плачеше за нея, но ние не се поддавахме толкова лесно. Бяха нужни адски много литри пролята братска кръв по дрехите ни за да се уплашим.
И все пак животно, което остава живо след радиоактивна атака си е нещо от което си струва да се уплашиш. То е или адски голямо, или е нещо за което не сме смели и да мечтаем — нещо, което се храни с радиация. Във втория случай не посмях да си мисля колко сме го нахранили…. НЕЩОТО…
С част от съзнанието ми, още оплетено в психолекарството на любимия медик го усетих как се движеше в стаята ми и как се опитваше да се докопа до Кей.
