Читать «Нещото» онлайн - страница 14

— Сложи малко лед, Кей! — и почти веднага кристалната чаша се заби вьв влажната ми длан.

Отпих една голяма глътка, толкова голяма, че можех и да се удавя в нея. Усетих как алкохола се плъзна по гърлото ми и после като огромна дезинфекционна система започна да чисти и изхвърля от главата ми мисли, усещания, преживявания докато… докато не остана някакъв импулс — странен, грапав и… и болезнен… и остана и НЕЩОТО…

Усетих като в някой от номерата на стария Худини как тялото ми се разчленява и как ръцете ми… и главата ми започват да живеят свой собствен живот…

— Дайрън, разкажи ми за годините в армията!

Болка… Бягай, копеле, не спирай… Дисциплината е в основата на всяка една победа…Трябва да убиваш… да убиваш… кръвта е… синя като небето…

— Не беше зле, док… храна на аванта, редовен сън… … Смит, който си взриви мозъка, защото психиатрите от армията казаха, че не бил годен… … Били, който също сложи край на живота си, защото го беше толкова… толкова страх… … аз, който… който исках да избягам… от себе си… от полковника… от радиацията… от НЕЩОТО… господи…

— А, някога било ли те е страх, Дайрън?!

Страхът като огромен лешояд, който забива грозния си клюн в плътта ти… страхът да не бъдеш първия, който ще умре… или последния, за да видиш другите как умират… страхът да не би да има и нещо по-лошо от смъртта… от края, да си на края…

— Не, док, не ме е било страх… или поне, доколкото си спомням! — усещах как пулса ми започва да препуска като лудо стадо коне. Чувствах ударите на собственото си сърце в ушите ми… и в стомаха ми…

Накъде ме водиш, доктор Реймънд?!

Страхът… бягай, Дайрън… не го оставяй да те…проклетия лекар…

— Думата „смърт“ какви асоциации предизвиква в теб?! — гласът на милия двестадолоров лекар беше леко дрезгав.

Страхът… докторът е твоят страх… той те води към страха, Дайрън…не го оставяй…

Дали не бързаше да ме изклати, защото някъде го чакаше някой друг, който щеше да му плати още двеста долара, за да забие фиброиглата си отново и за да пита като стара винилова плоча — „ опиши ми…кажи ми…какво чувстваш и т.н.“, докато си гледаше добре изрязаните нокти и смяташе дали ще му стигнат парите, за да си вземе новия светломобил…

О, док ще… СМЪРТ…НЕЩОТО…

Землянските проститутки са по-добри…

Полковник, Джедал, разрешете да се изпикая…

Алварес, нали бяха само пет метра дълбочина, говедо…до онова, което…

Боли ли те, Дайрън?! Хайде още една крачка до… до пропастта… давай, копеле… давай за двеста долара… на час…

Ботушът на Рой и… остатъка от бедро на Бен…

Шатрата… накланя се… нещо ме лъха в слабините… радиация…

Мила ми, Мери Джейн… дай ми още една целувка… хайде мила… хайде мила совалко… запали проклетите реактори… издигай се… бягай… действай… изпълнявай заповедта… няма страх, Дайрън… ти не чувстваш страх… чака те наказание… слабите умират… ти умираш, ако… не прекрачвай границата… никога…позор за военното ни общество… бягай, копеле… НЕЩОТО… ето го …хваща ме…о, вече съм мъртъв… още не?! Още малко и… няма го бластера… докопва ме… имам си ръцете обаче… стискам го… НЕЩОТО ми крещи да не стъпвам никога повече там… още малко, мааалкоооо… давай мръснице… не се хили, док… не ме и бутай, защото ако достигна до дъното… ще достигна до себе си… и до тебе, проклетнико… о, старата фиброигла… голият ми задник… стискай, Дайрън, стискай… не оставяй НЕЩОТО… ДОКТОРА да те докопа… убий го… убих го…