Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 165

— Скара ли се с него?

Дженифър й се усмихна криво.

— Не спря да крещи колко ще съжалявам — бил взел мерки да си отмъсти, ако нещо се случи с него. Аз обаче не му повярвах.

— Застреля го и бутна тялото от скалите във водата.

— Знаех, естествено, че ще бъде изхвърлено в залива. Така се улесняваше задачата ми да улича Лейтън и за двете убийства. Но днес сутринта открих, че Рик е говорил истината — действително е взел предпазни мерки. Получих запечатан плик от адвоката му в Сиатъл. Съдържаше подробните признания на Рик какво е сторил. Копеле.

Нова тръпка на страх пробяга през тялото на Чарити.

— Какво значи това? Какви мерки може да е взел Рик?

По лицето на Дженифър се изписа безумно изражение.

— Скрил проклетата касета тук някъде, в „Талисмани и дрънкулки“. Било идеалното скривалище. От друга страна, ако някой откриел лентата, щял да натопи Уинтърс за шантажирането.

— Това вече е прекалено — прошепна Чарити. — Дженифър, изслушай ме.

— Дойдох тук тази вечер, за да потърся касетата. — Дженифър погледна мрачно тъмната, претрупана вътрешност на „Талисмани и дрънкулки“. — Но сега виждам, че ще е невъзможно да я открия в този хаос.

— Точно така — невъзможно е. Бягай, Дженифър. Бягай, докато все още имаш време. Не се бави.

— Не. Всичко е под контрол. — Дженифър хвана пистолета с две ръце. — Дойдох подготвена. Нося туба бензин. Ще изгоря този проклет магазин до основи, а заедно с него и целия кей. Никой никога няма да открие касетата.

Ужасната паника заплашваше да завладее Чарити. Ноктите на Отис се впиваха така силно в ръката й, че всеки момент щяха да пробият кърпата. Тя прибягна до най-авторитетния си тон на висш административен началник.

— Дженифър, слушай внимателно. Ако тръгнеш сега, имаш шанс да се спасиш. Губиш ли време да подпалиш магазина, никога няма да се измъкнеш от града.

— Млъквай. Не ти ли е ясно колко е важно за мен да умреш? Не бива да оставям никакви свидетели, нали?

Ръцете на Дженифър стиснаха пистолета. Очите й се присвиха.

Чарити понечи да се хвърли настрана. Вероятността да избегне изстрела бе незначителна, но това бе единствената й възможност.

И в този момент Отис изпищя.

Висок, ужасен, пронизителен крясък, предназначен да бъде чут на огромно разстояние в джунглите, където са живели неговите прадеди.

За пръв път откакто Чарити го познаваше, той изрече ясно, завършено изречение.

— Време за разплата — провикна се Отис с глас, така силно напомнящ гласа на Хейдън Стоун, че тръпки да те побият.

Откопчи се от ръката на Чарити. Замахвайки диво с криле, зловещо разтворил клюн, той се нахвърли срещу ужасеното лице на Дженифър.

19.

Ясното отражение върху повърхността на водата съдържа дълбока истина.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Чарити видя как Дженифър направи онова, което всеки разумен човек, изправен пред атака на птица с огромен клюн и остри нокти би направил — изкрещя панически, изпусна пистолета и покри очи, за да предпази лицето си. В усилието си да отстъпи настрана и да избегне птицата, се изви енергично.