Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 164

— Значи е било нещастен случай — обади се Чарити бързо. — Не убийство.

— Исках само да я сплаша. Да я накарам да ми даде част от парите, които е взела от Лейтън. Все пак бяха и мои пари, нали? Жертвах цяла година от живота си, за да ги получа. Нямаш представа какво изпитвах, когато усещах мърлявите му ръце по тялото си. Ненавиждах всяка минута, но трябваше да се преструвам, че ми харесва.

— Рик по-добър ли беше?

— Рик? Този слузест червей? — Зъбите на Дженифър се оголиха в дива усмивка. — Легнах с него само защото трябваше да разбера какво търси Гуен в градчето. Още при пристигането й миналия месец се досетих, че е намислила нещо. Рик най-сетне ми разкри измамата.

— Но тогава вече е било късно да я спреш.

— Прекалено късно. — Дженифър вдигна дулото на пистолета. — Винаги е прекалено късно в това проклето градче. Исках само да се спася, но попаднах в капан.

— Разбирам — обади се Чарити тихо. — Разбирам, Дженифър.

Ръката, на която държеше Отис, трепереше. Не съобразяваше дали тя, или папагалът трепери така силно. А вероятно и двамата имаха пристъпи на паника. Съвсем обяснимо, като се имаха предвид обстоятелствата.

— След като тя умря, онзи негодник, Суинтън, се опита да ме шантажира.

— Да те шантажира ли? С какво? — Нещо проблесна в паметта на Чарити. — О, господи — липсващата касета от диктофона.

— Да, проклетия диктофон. Онази кучка, Гуен, го била пуснала, когато съм отишла при нея. Тогава нямах представа как точно стоят нещата. Всичко е записано на лентата. Всеки, който я чуе, ще разбере, че аз съм я застреляла.

— А Рик я е намерил, когато е открил тялото, така ли?

— Знаел е къде да я потърси. Грабнал я е по време на първоначалното объркване. — Очите на Дженифър се присвиха. — Отначало се опита да ме подведе, че Уинтърс настоява за плащането.

Чарити се смая.

— Елайъс ли?

— Твърдеше, че Уинтърс сигурно е намерил касетата, когато е проверявал дали Гуен е все още жива. В края на краищата той остана до тялото няколко минути — време предостатъчно да забележи диктофона и да пъхне касетата в джоба си.

— Елайъс е забелязал само празния диктофон. По-късно ми каза.

— Веднага щом получих заплахата за шантаж разбрах, че идва от Рик. Елайъс не беше замесен, знаех го.

Чарити прочисти гърлото си.

— Не се съмнявам колко поласкан ще остане Елайъс от вярата ти в неговата почтеност.

— Не неговата, глупачке. Твоята.

— Моята? — Гласът на Чарити се извиси. — Какво общо има моята почтеност с всичко това?

— Ти имаш връзка с него. Всички го знаят. Прецених, че щом си готова да спиш с него, той не е типът, който би задигнал улики, за да шантажира с тях.

Устата на Чарити се отвори и затвори два пъти, преди да успее да промълви:

— Разбирам.

— От друга страна — продължи Дженифър, — шантажът е съвсем в стила на Рик Суинтън. Прояви глупост да си въобрази, че няма да се досетя кой действително стои зад исканията.

— Затова го уби.

— Оставих парите на задната веранда на старата ловна колиба, точно както бях инструктирана. Тръгнах с колата, но я скрих и се върнах пеша, за да изчакам появата на Рик. Което и стана.