Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 167

Тя кимна и вяло му се усмихна.

— Благодарение на Отис и Елайъс. О, господи, сега се сетих — да проверим как е Отис.

От офиса се чу недоволно изкрякване. Само Дженифър не се извърна да погледне.

Отис се появи от сенките — с разбъркани пера, но очевидно невредим. Спря и царствено изчака някой да го вдигне на пръчката.

Чарити го гледаше с възхищение.

— Беше невероятно. Отис се нахвърли право срещу Дженифър. Канеше се да ме застреля. Той отклони вниманието й. Принуди я да пусне пистолета. Така получих шанса, от който се нуждаех. Господа, тази птица ми спаси живота.

Елайъс се събуди малко преди зазоряване. За миг остана неподвижен — напълно си даваше сметка за празното място до себе си на матрака с морска трева. След като снощи Тубърн приключи с безкрайните си въпроси, Чарити се прибра в своята къща с Дейвис. Елайъс се прибра сам, единствено в компанията на Отис.

Имаше време, когато успяваше да се убеди, че не му трябва никой друг, освен папагалът. Ала тази сутрин, наблюдавайки как слънцето осветява хоризонта в бледо сиво, разбра, че вече не е така.

У него се отприщи някакъв бент. Реката на самотата течеше безпрепятствено. Буйният поток влачеше спомени, които не желаеше да изследва. И преди бе преживявал подобни състояния. Знаеше как да се пребори с беснеещите води.

Но този път пренебрегна упражненията за духовна дисциплина, целящи да отпратят образите надолу по течението. Вместо това се насили да погледне по-отблизо отраженията във водата.

Съзря бялото безжизнено лице на майка си точно преди санитарите от линейката да го покрият. После се мярнаха силуетите на опечалените му баба и дядо. Образите им смазани от собствената им мъка, ги лишаваха от енергията за я посветят на внука си. Видя и себе си — очакваше писмото, което така и никога не пристигна. То трябваше да му съобщи, че баща му иска да отиде при него на остров Нихили.

Припомни си как изкрънка парите за дългото пътуване до Нихили от сърдития си дядо, загубил интерес към всичко. Видя се да слиза на острова от малкия самолет и жадно да оглежда скромната тълпа с надежда да зърне лицето на баща си. А после съзря как тихият мъж с мъдрите древни очи тръгна към него. Именно Хейдън Стоун му съобщи, че баща му е мъртъв.

Елайъс остави спомените да текат пред очите му. Не преставаше да се взира в тях, докато отново не потънаха в тъмнината. После стана от матрака и навлече джинси и риза.

Бръкна в резбования сандък и извади дневника на Хейдън.

Докато прекосяваше с боси крака малката всекидневна, Отис измърмори изпод покривалото на клетката.

— Поспи още малко — посъветва го Елайъс тихо. — Изкара тежка вечер.

Отис млъкна.

Елайъс излезе на верандата, взе килимчето и пое надолу по стъпалата към градината. Небето определено се бе прояснило, забеляза той. Днес нямаше мъгла.

Настани се пред езерцето за размишления и отвори дневника на последните няколко страници.

Днес сутринта улових част от последния урок, който трябва да преподам на Елайъс. Не знам дали разполагам с достатъчно време. През нощта отново усетих болка в гърдите. Скоро реката на моя живот ще се влее отново в морето.