Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 166

Подрязаните крила на Отис се оказаха пречка да смени посоката и да я последва. Той прелетя покрай Дженифър и с изключителна царственост влетя през вратата на офиса.

Чарити дочу страховито издрънчаване от вътрешността на малкото помещение, но нямаше време да провери как е Отис. Хвърли се да вземе падналия на пода зад тезгяха пистолет.

— Не. Не, по дяволите! — извика Дженифър и свали ръце от лицето си.

И тя съзря пистолета и се опита да го грабне.

Чарити прецени, че Дженифър е по-близо до оръжието. Не разполагаше с време да хукне към вратата. Налагаше се да се добере до пистолета преди Дженифър.

Вместо да заобикаля тезгяха, сложи длани на плота и се прехвърли през него с див скок.

Сблъска се с Дженифър. Двете паднаха на земята и се претърколиха. Дженифър се оказа отгоре и мигом направи опит да впие дългите си нокти в шията на Чарити.

Успя.

Чарити се стараеше да поеме глътка въздух и отчаяно се бореше да разтвори пръстите на Дженифър от шията си. Намираше се в безнадеждно положение: Дженифър имаше на своя страна ръста си, теглото и по-дългите ръце.

Паниката обземаше Чарити — за миг всичко стана сиво. Усещаше как пръстите на Дженифър се впиват все по-дълбоко и изпита чувство, че умира.

А после, сякаш Елайъс застана до нея и започна да й дава съвети със спокоен, овладян тон, който проникна през заслепяващия я страх. Чарити си припомни простите движения за самозащита, на които я бе научил.

Не се опитвай да спреш втурналия се напред прилив. Вместо това отвори друга пътечка за водата.

Чарити прекрати опитите си да мери сили с Дженифър. Тръгна срещу инстинктите си и пусна китките на противничката си. Вдигна ръце нагоре и се насочи към очите на Дженифър.

Дженифър извика и се дръпна назад, за да избегне пронизващите пръсти на Чарити. В този миг отпусна хватката си и Чарити пое въздух. С крайчето на окото си забеляза фенера, който Елайъс държеше под тезгяха. Пресегна, сграбчи го и замахна с всички сили към главата на Дженифър.

Дженифър извика и се опита да избегне удара, фенерът я удари по скулата и отхвръкна леко настрана.

Чарити отново стисна фенера — прицели се в главата на Дженифър. Дженифър залитна. Чарити се освободи, претърколи се и понечи да се изправи. Беше се повдигнала вече на колене, когато чу приближаването на стъпки.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Дейвис.

— Пусни ме, негоднико. — Викът на Дженифър приличаше по-скоро на хленчене. — Пусни ме.

Чарити премигна, опитвайки се да разбере какво точно става.

— Добре ли си? — попита Елайъс.

Хванал Дженифър с ръка, той гледаше надолу към Чарити. Лицето му бе каменно.

— Да, да. Мисля, че да.

Чарити се надигна предпазливо. Чувстваше се изтощена, та й се наложи да се опре с ръка на тезгяха.

Елайъс пусна Дженифър и посегна към Чарити.

Дженифър се срина — отпусната и победена. Хвана главата си с ръце и избухна в ридания.

Чарити погледна Елайъс.

— Чух стъпки. Мислех, че е Дейвис.

— Тук съм. — Дейвис заобиколи тезгяха. — Елайъс се придвижи малко по-бързо от мен. — Докосна лицето на Чарити. — Господи. Не мога да повярвам. Добре ли си?