Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 163

Чарити затърси ключа за осветлението до вратата.

— Неведнъж и дваж съм казвала на Елайъс да сложи повече крушки.

— Хе-хе-хе…

— Винаги си на негова страна.

Намери ключа и го щракна. Малкото лампи над дългите рафтове със стока слабо засияха. Хвърляха оскъдни жълти кръгове, които не стигаха до стените и претрупаните рафтове по тях.

Въздействието не беше особено приятно. Никак дори не съответстваше на вкуса й. Отнасяйки Отис към задната част на магазина, Чарити потрепери. Едва различаваше тезгяха с касовия апарат отгоре.

Долови парлива миризма.

— Отис, надушваш ли бензин?

С приближаването към тезгяха, странното чувство на тревога, преминало през нея, когато потъна в мъглата, я обзе отново. Пак я полазиха тръпки. Отис явно го усети, защото се стегна върху ръката й.

— О, по дяволите. — Чарити долови познатите обезпокоителни признаци и се смути. — Боже, дано не се окаже пристъп на паника. Моля те. Толкова добре се справях напоследък.

— Радвам се, че поне някой се е справил. — Дженифър Пит излезе от тъмния офис. Оскъдната светлина проблесна зловещо върху цевта на пистолета в ръката й. — Защото това определено не важи за мен.

Чарити замръзна. Същото стори и Отис. И двамата вдигнаха очи, само за да срещнат тези на Дженифър. Висока, с фигура, изваяна до съвършенство в домашния й гимнастически салон, Дженифър изглеждаше определено не на място тук, както и навсякъде в Уиспъринг Уотърс. Буйните й коси, с изсветлени кичури в калифорнийски стил, се спускаха около безупречно гримираното й лице. Носете тясно червено кожено елече над бяла копринена пола и сребърни сандали. Чифт слънчеви очила бяха кацнали на главата й.

Днес в нея единствено по-различно беше суровият гняв в очите й.

— Всичко е толкова дяволски нечестно — прошепна Дженифър. — Толкова се трудих нещата да станат както трябва. Щях да напусна това градче с половин милион долара в джоба. Половин милион. А те провалиха всичко. Всичките ми планове. Всичко.

Чарити се насили да преглътне няколко пъти, за да успее да проговори.

— Дженифър, всичко е наред. Успокой се.

— Онази кучка Гуен искаше отмъщение, разбираш ли? — Очите на Дженифър блестяха трескаво. — Лейтън постоянно ми повтаряше каква страхотна сделка ще сключи. Реших да поостана, докато вземе парите. Щели да бъдат толкова много, твърдеше той. Най-голямата сделка в живота му. Възнамерявах да го зарежа веднага след като се уверя, че мога да разчитам на парите.

— Остави пистолета. Всичко приключи, Дженифър.

— Но към края Рик ми подметна каква е истината. Предупреди ме, че Гуен има други планове. Била заложила капан и примамила Лейтън, за да си отмъсти.

— Ти си отишла при нея в нощта, когато се очакваше космическите кораби да пристигнат, нали? — попита Чарити предпазливо. — Намерила си я в караваната и си я застреляла.

— Нямах намерение да я убивам. Но тя ми се надсмя. Нарече ме глупачка. Каза ми, че няма да видя пукнат цент от Лейтън. После ме зашлеви. Пистолетът гръмна.