Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 174

Джъстин остана истински смаян и отново погледна Елайъс.

Елайъс се ухили.

— Не й обръщай внимание, Кийуърт. Изпадне ли в това тайнствено философско настроение, не се разбира и думичка от онова, което иска да каже. Ела с мен при бюфета. Ще те почерпя с парче сватбена торта и с чаша от най-лошия пунш, който някога си вкусвал през живота си.

— Една бира ще ми дойде добре — бавно промърмори Джъстин.

— Имаш късмет. Разполагаме с голямо количество.

Почти пълна луна осветяваше тъмните сребристи води на залива. Елайъс стоеше на скалата, прегърнал Чарити през раменете, и слушаше нашепванията на вълните.

— За какво мислиш? — попита Чарити.

— За първия път, когато те целунах. Гледахме Пътешествениците от оградата на стария къмпинг. Помниш ли?

— Разбира се. Направо те зашеметих, нали? — Тя се засмя. — Уплаших се да не ти прималее.

— Бързо се съвзех.

— Така е — съгласи се тя. — Отне ти известно време, но определено се съвзе. — Извърна се и обви врата му с ръце. — Нещата на кея вървят чудесно, нали?

— Всички ще оцелеем до следващото лято.

Той обгърна талията й и се наслади на топлите й, женствени форми.

— Членовете на градската управа вече не ни дишат във врата. Благодарение на подобренията, които направи, има много кандидати да наемат магазинчета. Бизнесът се утрои в сравнение с миналата година.

— Готвиш се да ми кажеш, че си намислила нещо ново?

Тя го дари с ослепителната си усмивка.

— Как се досети?

— Можеш да извадиш висшия управител от кабинета му, но не и от кожата му. Какво си намислила този път?

— Мина ми през ума дали не е време да поработим по въпроса за едно бебе.

Той я погледна така недоумяващо, както и първия път, когато я взе в прегръдките си.

— Бебе ли?

— Имаш ли възражения? От теб ще излезе страхотен баща, а Отис ще бъде детегледачка.

Замаян от дълбоко удивление, Елайъс остана безмълвен известно време.

— Никакви възражения — успя най-сетне да прошепне той.

Тя се усмихна.

Придърпа я плътно в прегръдките си и се загледа в залива.

Сребристата луна се отразяваше в повърхността на постоянно движещата се вода. В този миг бе готов да се закълне, че зърва за миг едно от най-редките отражения: образ от бъдещето. Той направо сияеше.

Елайъс видя как водите от миналото текат безпрепятствено към бъдещето и осъзна, че Хейдън Стоун се оказа прав.

— За какво мислиш? — попита отново Чарити.

— За нещо, което Хейдън е написал в дневника си.

— И какво е то?

— За да опознае истинското щастие, един мъж трябва да се отвори за любовта.

— Мисля, че най-после си научил урока.

Елайъс наведе глава, за да я целуне.

info

Информация за текста

Jayne Ann Krentz

Deep Waters, 1997

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010

Редакция: maskara, 2010

Издание:

Джейн Ан Кренц. Дълбоки води

ИК „Пан“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16919]

Последна редакция: 2010-09-16 07:18:37