Читать «Кукловодите» онлайн - страница 8

Отдръпнах се леко назад и продължих да го наблюдавам с готово за стрелба оръжие. То не можеше да се движи бързо; очевидно не можеше да лети; но не знаех какво можеше да прави. Мери дойде до мен и се притисна до рамото ми като за успокоение. Прегърнах я със свободната си ръка.

На една маса в ъгъла на стаята имаше купчина метални кутии — от тези, в които се съхраняват стереовизионните ленти. Стария взе една, изхвърли лентата от нея и се върна при нас.

— Това май ще свърши работа — той постави кутията на пода близо до съществото и започна да го побутва с бастуна, като се опитваше да го накара да пропълзи в нея.

То обаче се плъзна назад и се скри почти изцяло под тялото. Хванах Барнз за свободната ръка и го преместих настрани; съществото отначало увисна на него, но после тупна на пода. Под вещото ръководство на добрия чичо Чарли, двамата с Мери използвахме бластерите си на най-ниска мощност, за да нагорещим пода около съществото, докато то най-после влезе в кутията. Едва се събра вътре; веднага поставих капака.

— Да вървим, мили мои — Стария взе кутията под мишница.

На излизане той поспря на вратата, сякаш се сбогуваше, а след като излезе, спря пред бюрото на секретарката на Барнз.

— Утре отново ще дойда при мистър Барнз — каза той. — Не, не мога да ви кажа в колко часа. Ще позвъня допълнително.

Излязохме от сградата бавно. Стария носеше под мишница кутията със съществото, а аз държах очите си на четири за някаква неприятност. Мери в това време играеше „малката глупачка“. Стария дори спря във фоайето, за да си купи пура и да побъбри добродушно, макар и високомерно, с портиера.

След като влязохме в колата, той ми каза накъде да карам и ме предупреди да не превишавам скоростта. Инструкциите му ни доведоха до един автосервиз. Стария повика управителя и му каза:

— Мистър Малоун се нуждае от тази кола. Незабавно. — Това беше парола, която и аз самият бях използвал; след не повече от двадесет минути дуото щеше да престане да съществува, освен във вид на неразпознаваеми резервни части в склада на сервиза.

Управителят ни огледа продължително и спокойно отвърна:

— Оттук, през тази врата — той изгони двама механици от стаята и ние влязохме.

Озовахме се в жилището на възрастна съпружеска двойка, където Мери и аз станахме брюнети, а Стария получи обратно голото си теме. Аз се сдобих и с мустаци. Мери изглеждаше по-зле с черна коса, отколкото с червена. Легендата „Кавано“ бе изоставена; Мери облече престилка на медицинска сестра, а аз шофьорска униформа. Стария стана нашият работодател — избухлив възрастен инвалид, наметнат с вълнен шал.

Колата за обратния път ни очакваше. Връщането се оказа съвсем безпроблемно; спокойно можехме да си останем морковеноглавите Кавано. По пътя гледахме новините от Де Мойн, но дори ченгетата да бяха открили трупа на Барнз, момчетата от стереовизията не знаеха нищо за това.

Веднага отидохме в кабинета на Стария, където отворихме кутията. Стария бе повикал ръководителя на биолабораторията на Отдела — доктор Грейвз и отварянето бе извършено с подходяща екипировка.