Читать «Кукловодите» онлайн - страница 9

Уви, бяхме забравили да сложим противогази. Остра воня на разлагаща се органична материя изпълни кабинета и ни накара да затворим бързо капака и да пуснем вентилацията на максимум. Грейвз сбърчи нос и попита:

— Какво, за Бога, е това?

Стария тихичко псуваше.

— Това трябва да разбереш ти — каза той. — Разложи го на съставните му части, в чиста от микроби среда и недей да смяташ, че е мъртво.

— Ако това нещо е живо, аз съм кралица Ана.

— Бъди каквото щеш, но не рискувай. Това същество е паразит, който се прикрепя към своя носител, например към човек, и е в състояние да го управлява. Почти сигурно е, че е с извънземен произход.

Шефът на лабораторията изсумтя.

— Извънземен паразит върху земен носител? Абсурд! Най-малко, химиите на двете тела няма да съвпадат.

— По дяволите твоите теории! — сопна му се Стария. — Когато го хванахме, беше върху човек. Ако това означава, че е земен организъм, покажи ми къде се вмества в схемата на живите същества и откъде се е пръкнал изведнъж чак сега. И стига си мъдрувал — искам факти.

— Ще ги получиш! — стана официален биологът.

— Започвай! И не се подвеждай по глупавото предположение, че съществото е мъртво! Ако е живо, то е изключително опасно. Ако докопа някой от хората в лабораторията, почти сигурно ще се наложи да го убия.

Грейвз излезе, позагубил част от своята напереност.

Стария се просна в креслото си, въздъхна и затвори очи. След около пет минути ги отвори и попита:

— Колко навлека с размерите на това тук могат да се съберат в космически кораб, голям колкото онази имитация, която видяхме?

— Имало ли е космически кораб? — отговорих с въпрос аз. — Доказателствата ми се виждат рехави.

— Може да са рехави, но са неопровержими. Имало е кораб. И още го има.

— Трябваше да изследваме мястото.

— Това щеше да е последното ни изследване. Онези шест момчета, не бяха глупаци. Отговори на въпроса.

— Големината на кораба не ми дава никаква информация за неговата товароподемност, след като не зная на какъв принцип работят двигателите му, от какво разстояние идва и какви са изискванията на пътниците. Колко е дълго едно въже? Ако искаш само предположение, бих казал няколкостотин, може би няколко хиляди.

— М-м-м… да. Значи в момента в Айова се разхождат може би няколко хиляди зомбита или евнуси, както ги нарече Мери — той се замисли за момент. — Но как да минем през тях в харема? Не можем да застреляме всички хора със закръглени рамене в Айова; ще тръгнат приказки — той леко се усмихна.

— Ще ти задам друг въпрос — казах аз. — Ако вчера в Айова е кацнал един космически кораб, колко други ще кацнат утре в Северна Дакота? А в Бразилия?

— Да — той изглеждаше все по-обезпокоен. — Ще ти кажа колко е дълго това въже.

— Ъ?

— Достатъчно, за да се обесиш с него… А сега, деца, идете да си починете; може да нямате друга възможност. Не напускайте Отдела.

Отидох в „Козметика“, където ми върнаха собственият цвят на кожата и външен вид, после взех една вана, направиха ми масаж и отидох в бара на Отдела, където се надявах да намеря нещо за пиене и компания. Огледах се наоколо, без да зная дали търся блондинка, брюнетка или червенокоса, но бях сигурен, че ще я позная, щом я видя.