Читать «Кукловодите» онлайн - страница 10

Оказа се червенокоса. Седеше в едно сепаре, пийваше и изглеждаше почти същата, каквато я видях за първи път.

— Здравей, сестричке — казах и седнах до нея.

Тя се усмихна и отговори:

— Здрасти, братко. Удари му едно — и се отмести, за да ми направи място.

Набрах на клавиатурата бърбън със сода и попитах:

— Това истинския ти вид ли е?

Тя поклати глава.

— Далеч си от истината. Имам две глави и съм на ивици като зебра. А ти?

— Мен мама още като малък ме задушила с възглавницата, та не съм успял да разбера как изглеждам.

Тя отново ме погледна изпитателно.

— Разбирам подбудите й, но аз имам по-здрави нерви. Затова не се бой, братко.

— Благодаря… Дай да зарежем тия братско-сестрински отношения, така имам задръжки.

— Хм… май не са ти съвсем излишни.

— На мен? Аз съм нежен и ненатрапчив — бих могъл да добавя, че бях сигурен, че ако я прегърна въпреки нежеланието й, можеше и да отнеса някоя плесница. Момичетата на Стария не си поплюват.

Тя се усмихна.

— Отлично. Не желая да ми се натрапват, поне не тази вечер — тя остави чашата си на масата. — По-добре допивай твоето и поръчай още по едно.

Така и направих. Продължихме да седим там и се чувствахме приятно и уютно. При професия като нашата човек рядко има такива свободни часове и затова ги оценява по достойнство.

Докато седяхме, започнах да си представям как би изглеждала Мери, седнала срещу мен до камината. Никога не съм се замислял сериозно за женене, главно заради работата. В края на краищата, жените са си жени и нищо повече. Но Мери също беше агент; с нея човек поне можеше да разговаря като хората. Разбрах, че от дълго време съм се чувствал адски самотен.

— Мери…

— Да.

— Омъжена ли си?

— Моля? Защо питаш? Не съм. Но защо… искам да кажа, какво значение има това?

— Е, може да се окаже, че има — настоях аз.

Тя поклати глава.

— Говоря сериозно — продължих. — Погледни ме. Имам две ръце, два крака, достатъчно млад съм и си събувам калните обувки още в коридора. Къде ще намериш по-добър?

Тя се засмя учтиво.

— Можеше да опиташ и нещо по-хитро. Това сега го измисли, нали?

— Да.

— Няма да ти го отразя в досието. Слушай, не се прави така. Никой не е луд да предлага женитба на една жена, само защото му е отказала, а той бил хлътнал по нея. Повечето жени биха се възползвали, а това е подло.

— Зная какво говоря — казах раздразнено.

— О, нима? И каква заплата ми предлагаш?

— По дяволите хубавите ти очи! Ако искаш договор, ето ти го; можеш да задържиш цялата си заплата и ще ти давам половината от моята — освен ако не пожелаеш да подадеш оставка.

Тя отново поклати глава.

— Никога не бих настоявала за такъв договор с човека, за когото поискам да се омъжа…

— Така си и знаех.

— Просто се опитвах да те накарам да разбереш, че не говориш сериозно… Но може би греша — добави тя с мек, топъл глас и ме погледна в очите.

— Сериозен съм.

— Агентите не бива да се женят — възрази тя.