Читать «Кукловодите» онлайн - страница 6

— Продължавай.

— Е, фермата на Маклейнови имаше доста западнал вид. Ако хлапетата са измайсторили онази чудесия, някой трябва да е дал парите за това.

— Очевидно. Ти, Мери?

— Чичо Чарли, забеляза ли как се отнесоха към мен?

— Кой? — рязко вметнах аз.

— Сержантът и двете момчета. Когато използвам образа на малката обаятелна чаровница, с мъжете винаги става нещо. С тези не стана.

— Мисля, че ти обърнаха внимание — възразих.

— Ти не разбираш — аз го чувствам. Винаги го чувствам. С тях нещо не беше наред. Сякаш бяха мъртви. Или евнуси от харем, ако разбирате какво искам да кажа.

— Хипноза? — попита Стария.

— Възможно е. Или пък наркотици — тя озадачено се намръщи.

— Хм-м-м — отвърна той. — Сами, на следващия разклон завий наляво. Ще изследваме едно място на две мили южно оттук.

— Местоположението на обекта от снимката ли?

— Какво друго?

Но не стигнахме до там. Първо, един мост беше срутен и нямаше достатъчно място да го прескоча с дуото — пък и правилата за движение забраняваха подобни акробатики. Заобиколихме от юг, по единствения друг път. Сега ни спря едно ченге от пътните. Имало пожар в гората и нямало какво да правим там, освен ако не искаме да участваме в потушаването му. Всъщност, той май така или иначе бил длъжен да ме изпрати на помощ на огнеборците.

Мери демонстрира малко чар и ченгето омекна. Това, което каза — че нито тя, нито чичо Чарли могат да карат — си беше чиста проба двойна лъжа.

— А този? — попитах, щом потеглихме.

— Какво този?

— Евнух ли е?

— О, не! Много си беше готин.

Отговорът й ме раздразни.

Стария наложи вето на всякакви опити да прелетим над мястото.

Било излишно. Насочихме се към Де Мойн. Вместо да оставим колата пред вратите, платихме входната такса и влязохме в града с нея. Паркирах пред студиото на демойнската стереовизия. „Чичо Чарли“ успя някак да си проправи път до кабинета на директора, като лъжеше всички на поразия. Кой знае, „Чарлз М. Кавано“ може наистина да е голяма клечка във Федералното управление на съобщенията.

Комедията продължи и в кабинета:

— Господине, какви са тези безсмислици за имитация на космически кораб? Дайте ми разумни обяснения или ще трябва да си търсите друга работа.

Директорът беше дребосък със закръглени рамене, който изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото изплашен от думите на Стария.

— Дадохме пълни обяснения в ефир — каза той. — Били сме подведени. Виновникът е уволнен.

— Това едва ли е достатъчно.

Дребосъкът — казваше се Барнз — сви рамене.

— Какво искате — да го провесим за палците ли?

Чичо Чарли насочи пурата си към него.

— Предупреждавам ви, господине. На мен тези не ми минават. Не съм убеден, че две селянчета и един младши говорител могат да подготвят всичко това. Тук са вложени пари. Да, господине — пари. А сега ми кажете, господине, какво…

Мери беше седнала близо до бюрото на Барнз. Бе направила нещо с дрехите си и позата й предизвика в главата ми мисълта за „Голата Маха“ на Гойя. Тя показа на Стария знак — палец, насочен надолу.

Барнз не би трябвало да го види — вниманието му беше насочено към Стария. Но го видя. Обърна се към Мери и лицето му пребледня. Посегна към бюрото.