Читать «Кукловодите» онлайн - страница 4

Мери ми върна снимката и аз казах:

— Прилича на купол на цирк. Какво друго знаем?

— Нищо.

— Нищо? За седемнадесет часа! Досега трябваше да ври от агенти!

— Пратихме. Четирима при обекта и още двама за свръзка. Никой от тях не се върна. Не обичам да губя агенти, Сами, особено когато това няма резултат.

Внезапно разбрах, че положението трябва да е много сериозно щом Стария рискуваше собствената си глава, а с това и цялата организация. Отделът — това беше той. Побиха ме тръпки. Обикновено агентът е длъжен да спаси собствената си кожа — за да довърши мисията и да докладва. В това задание Стария беше този, който трябваше да се върне; а след него Мери. Аз бях не по-ценен от съдържанието на кошче за боклук. Тази работа не ми хареса особено.

— Един от агентите направи частичен доклад — продължи Стария.

— Той бе дегизиран като обикновен зяпач и предаде по личния си телефон, че това трябва да е космически кораб. След това — че корабът се отваря и той ще се опита да отиде по-близо, отвъд полицейския кордон. Последното, което каза, беше: „Ето ги, идват. Те са малки същества, около…“ След това изключи.

— Малки хора?

— Каза „същества“.

— Съобщения от други източници?

— Колкото искаш. От демойнската стереовизия изпратили екип за снимки на място. Но всичко, което излъчиха, беше заснето отдалеч, и то от въздуха. Виждаше се само някакъв дискообразен обект. После за около два часа нито снимки, нито новини, а след това картина в едър план и ново обяснение.

Стария млъкна.

— И какво е то? — не издържах аз.

— Цялата работа била нагласена. „Космическият кораб“ бил построен от две селянчета в горите близо до тяхната ферма. От метални и пластмасови плоскости. Лъжливото съобщение било направено от говорител на стереовизията, който бил измислил цялата работа. Момчетата действали по негови указания. Веднага го уволнили и най-новото „нашествие от космоса“ се оказало просто една шега.

— Как ще е шега — наежих се аз, — като сме загубили шест човека. Не трябва ли да ги открием?

— Не, излишно е да се опитваме. Това, което трябва да открием, е защо местоположението на обекта върху тази снимка — той вдигна фотографията, направена от космическата станция — не съвпада точно с това, показано по новините… и защо демойнската стереовизия мълча в продължение на два часа.

А аз бих искала да си поговоря с онези селянчета — обади се за първи път Мери.

Приземих колата на пътя на около пет мили преди Гринел и започнахме да търсим фермата на Маклейн — според новините хлапетата се казвали Винсънт и Джордж Маклейн. Не беше трудно да я намерим. На една отбивка от пътя стоеше табела: „Оттук за космическия кораб“. Малко след разклона двете страни на пътя бяха плътно покрити с паркирали коли, дуота и дори трифибии. Пред входа на фермата няколко щанда предлагаха разхладителни напитки и сувенирчета. Едно щатско ченге управляваше движението.

— Спри — каза Стария. — Да видим какво става тук, а?

— Добре, чичо Чарли — съгласих се аз.

Стария се втурна напред, размахвайки бастуна си. Помогнах на Мери да слезе и тя за момент се притисна към мен, като ме хвана за ръката. Погледна ме — успяваше да изглежда едновременно и глупава, и скромна.