Читать «Кукловодите» онлайн - страница 2

— Здравей, Сам — каза той. — Съжалявам, че те събудих.

Съжалявал бил! Дрън-дрън!

— Без друго имах път насам — отвърнах. — Нищо, че съм в отпуск.

— Е, да те пратя тогава на почивка.

Знаех ги аз неговите почивки, затова не се хванах на въдицата.

— Значи се казвам Сам — промърморих. — А какво ли ще да е фамилното ми име?

— Кавано. А аз съм твоят чичо Чарли. Чарлз М. Кавано, пенсионер. Запознай се със сестра си Мери.

Бях забелязал, че сме трима в стаята, но Стария умееше да задържа вниманието на другите върху себе си толкова, колкото му беше изгодно. Едва сега погледнах „сестра си“. После я погледнах отново. Струваше си.

Ясно ми беше защо е решил да сме брат и сестра — това щеше да му спести някои неприятности по време на задачата. Агентът в никакъв случай не бива да излиза извън рамките на легендата, която е приел. Значи трябваше да се отнасям с нея като със сестра — мръсен номер, няма що!

Тя беше висока и стройна, и си имаше всичко. Красиви крака. Широки — за жена — рамене. Огненочервена дълга коса и типичният за рижите леко издължен череп. Лице, по-скоро симпатично, отколкото красиво. И поглед, който ме преценяваше, сякаш бях роб за продан.

Идваше ми да разперя опашка и да започна любовния танц на пауните. Явно е било изписано по лицето ми, защото Стария каза:

— Спокойно, Сами. Двамата със сестричката, естествено се обичате — но само като братче и сестричка. Бъди добро момче.

— О, Господи — погледнах аз „сестричката“. — Така да бъде. Здравей, сестричке. Радвам се, че се запознахме.

— Здрасти, братко — протегна ми тя ръка. Стисна здраво — не по-слабо, отколкото аз нея. А гласът й се оказа плътен контраалт, точно какъвто ми харесваше. По дяволите Стария!

— Трябва да добавя — продължи той, — че ти толкова обичаш своята сестра, че с готовност би дал живота си, за да я защитиш. Не ми е приятно да ти го кажа, Сами, но сестра ти е ма-а-алко по-ценна за организацията от теб, поне за момента.

— Разбрано — отвърнах. — Ще си знам мястото.

— Виж, Сами…

— Тя е любимата ми сестричка и аз я пазя от кучета и непознати. О’кей. Кога тръгваме?

— Отбий се първо в „Козметика“ да ти сложат ново лице.

— По-добре ще е цяла нова глава. Ще се видим там. Чао, сестричке.

Не ми сложиха нова глава, но вградиха целия ми телефон в основата на черепа и посадиха върху нея коса. Боядисаха ми косата в същия десен като на новопридобитата ми сестра, избелиха ми кожата и поразмърдаха тук-там костите на лицето ми. След като свършиха, от огледалото ме погледна един съвършен червенокос. Опитах се да си спомня, каква точно на цвят беше оригиналната ми коса, но това беше много отдавна. После се зачудих, дали сестричката в действителност изглежда както сега.

Сложих по себе си приготвената екипировка и дрехите, които ми бяха избрали. Някой тикна в ръката ми добре натъпкана пътна чанта.

Явно и Стария беше минал през „Козметика“ — на главата му се мъдреха редки розово-бели къдрици. И с неговото лице бяха направили нещо — не мога да кажа точно какво — и сега изглеждахме точно като роднини: трима истински представители на странната порода на червенокосите.