Читать «Кукловодите» онлайн - страница 3

— Хайде, Сами — каза Стария. — Ще ти обясня това-онова в колата.

Излязохме от Отдела по неизвестен за мен маршрут, който ни изведе на платформата за излитане „Нортсайд“ — високо над Ню Бруклин, с хубав изглед към Манхатънския кратер. Аз карах, а Стария говореше. Щом излязохме от зоната на градското управление на движението, той ми нареди да задам курс към Де Мойн, Айова и да оставя колата на автопилот. След което се присъединих към Мери и „чичо Чарли“ на задната седалка. Той ни разясни постановката.

— С две думи — каза като заключение, — ние сме едно щастливо семейство, пътуващо с цел туризъм. И още се държим като истински любопитни туристи, ако се натъкнем на нещо необичайно.

— Но на какво ще се натъкнем? — попитах аз. — Или не е съвсем ясно?

— М-м-м… възможно е.

— О’кей. Но все пак е някакво успокоение да знаеш, за какво умираш. Нали, Мери?

„Мери“ не отговори. Имаше това толкова рядко за жените качество — да мълчи, когато няма какво да каже.

Стария ме изгледа, след което попита:

— Сам, чувал ли си за „летящите чинии“?

— Ъ?

— Хайде, хайде, нали си учил история!

— А, тези ли… Манията за летящи чинии години преди Безредиците? Мислех, че имаш пред вид нещо по-скорошно и реално. Онова са били просто масови халюцинации.

— Така ли?

— Е, не съм учил задълбочено статистическа психология на абнормалностите, но май си спомням едно уравнение. Всички в оня период са били психопати — човек с всичкия си вероятно е щял да попадне тогава в лудницата.

— Значи сега сме нормални, а?

— Е, чак пък толкова… — поразрових се в паметта си и открих нужния отговор. — Спомних си. Уравнението се казва оценителен интеграл на Дигби за данни от втори и по-висок ред, и дава 93,7 процента вероятност, че митът за летящите чинии — като се отстранят изяснените случаи — се дължи на халюцинации. Запомнил съм го, защото това е първият подобен проблем, при който случаите са били систематично подбрани и преценени. Правителствен проект, Бог знае защо.

— Дръж се здраво, Сами — любезно ми каза Стария. — Тръгнали сме да изследваме точно летяща чиния. А може и сувенирче да си вземем, нали сме туристи.

II

— Преди седемнадесет часа… — Стария погледна часовника на пръста си и продължи — и двадесет и три минути неидентифициран космически кораб се е приземил близо до Гринел, Айова. Тип на кораба — неизвестен. Форма — приблизително дискообразна. Диаметър — сто и петдесет фута. Произход — неизвестен, но…

— Не са ли засекли траекторията му? — прекъснах го.

— Не са — отвърна той. — Ето ти снимка на кораба, направена след кацането от космическа станция „Бета“

Разгледах снимката и я подадох на Мери. Беше толкова незадоволителна, колкото може да бъде фотография с телеобектив от разстояние пет хиляди мили. Дърветата приличаха на мъх… сянка на облак разваляше пейзажа на най-важното място… и един сив кръг, който можеше с еднакъв успех да бъде дискообразен кораб или резервоар за вода.