Читать «Кукловодите» онлайн - страница 130

Той се ухили.

— Не учи баща си как да прави деца. Ако те развържа, ти ще ме убиеш или ще се наложи аз да постъпя така с теб. А си ми нужен жив. Двамата с теб ни чакат големи дела, синко. Ние сме хитри, ловки, съобразителни; ние сме точно каквото е предписал чичо доктор.

Не отговорих. Той продължи:

— Като стана дума, че знаеш кое как е… Защо не ми каза, синко? Защо скри това от мен?

— Ъ?

— Не ми каза колко е хубаво. Нямах представа, че човек може да изпитва такова спокойствие и удовлетворение. Не съм бил така щастлив от години, откакто… — той сякаш се обърка, но продължи: — … откакто почина майка ти. Но това няма значение; сега е по-хубаво. Трябваше да ми кажеш.

Внезапно ме заля вълна на отвращение; забравих за играта, която играех.

— Може да не съм го виждал по този начин. Ти също би мислил другояче, стар глупако, ако нямаше на гърба си плужек, който мисли с твоя мозък и говори през устата ти!

— Спокойно, синко — внимателно каза той и — Господ да ми е на помощ! — аз действително се успокоих. — Скоро ще мислиш като мен. Повярвай ми, точно затова сме били създадени; това е нашата съдба. Човечеството е разделено в междуособни войни. Господарите ще го обединят.

Помислих си, че вероятно има и такива умници, които са готови да продадат душата си в замяна на обещание за мир и спокойствие. Но не го казах на глас.

— Няма да чакаш още много — каза внезапно Стария, като погледна таблото и направи някои последни донастройки. — Вече сме на автопилот. Следваща спирка: Юкатан. А сега на работа. — Той стана от креслото и коленичи в тясното пространство до мен. — За всеки случай — каза, докато затягаше предпазния колан около кръста ми.

Вдигнах рязко коляно и го ударих по лицето.

Той се оттегли назад и ме погледна. Не беше ядосан.

— Палаво момче, палаво. Бих могъл да се обидя, но господарите са над тези условности. А сега бъди послушен той се върна до мен и провери връзката на ръцете и краката ми. От носа му течеше кръв, но той дори не си направи труда да я избърше. — Така е добре. Бъди търпелив; това няма да трае дълго.

Върна се на своето кресло, седна в него и се наведе напред, подпрял лакти на коленете си. Така много добре виждах господаря му.

В следващите няколко минути не се случи нищо. Единственото, за което мислех, бе как да се развържа. Стария изглеждаше заспал, но подозирах, че може и да се преструва.

Изведнъж по средата на твърдата рогова обвивка на паразита се появи една линия и започна да се разширява пред очите ми. Скоро вече виждах отвратителното, полупрозрачно тяло на гадната твар. Пространството между двете половини се разшири… и аз най-после разбрах, че плужекът се делеше, смучейки плът и жизнени сили от тялото на баща ми, за да създаде свое копие.

Другото, което разбрах и което ме ужаси, бе, че разполагах с не повече от пет минути собствен, личен живот. Новият ми господар се раждаше в момента и скоро щеше да бъде готов да ме възседне.

Ако беше възможно човек да разкъса връзките, с които бях завързан, аз щях да успея. Положих всички усилия, но възможностите на плътта са ограничени. Стария не обръщаше внимание на моите напъни. Предполагам, че не е бил в съзнание — плужекът сигурно го бе оставил без управление, докато бе зает с деленето си. Или просто му бе подал заповед за обездвижване. Както и да е, Стария не помръдна.