Читать «Кукловодите» онлайн - страница 132

Мисълта за баща ми ме доведе до отчаяние.

Скъсаният предпазен колан висеше над главата ми. Ръцете и краката ми все още бяха завързани. Едната ми ръка бе счупена, едното око затворено и дробовете ме боляха при дишане. Престанах да правя сметка на нараняванията си. Татко го нямаше върху кормилото, което ме учуди. С болезнени усилия успях да завъртя глава и огледах останалата част от колата със здравото си око. Той беше близо до мен, на не повече от три фута. Беше покрит с кръв и неподвижен и реших, че е умрял. Мисля, че ми отне поне половин час да допълзя до него.

Лежах с лице до неговото, почти буза до буза. Не можех да видя признаци на живот у него, а и неестественото положение на тялото му не даваше основание да мисля, че е жив.

— Татко — изстенах аз. После изкрещях: — Татко!

Клепачите му трепнаха.

— Здравей, синко — прошепна той. — Благодаря момчето ми… гласът му замря.

Исках да го раздрусам, но всичко, което успях да направя бе да извикам:

— Татко! Събуди се! Жив си, нали?

Той отново заговори и всяка дума му причиняваше силна болка:

— Майка ти… помоли да ти предам… че се… гордее с теб… — гласът му отново замря, а дишането му стана неравно и хрипливо.

— Татко — заплаках аз, — не умирай. Не мога без теб.

Очите му се отвориха и той каза:

— Ще можеш, синко, ще можеш — последва пауза и след това той с труд произнесе: „Боли ме“ и отново затвори очи.

Виках и крещях, но той не дойде в съзнание. След малко легнах до него и оставих сълзите си да се смесят с кръвта и мръсотията.

XXXV

А сега ще прочистим Титан!

Всички ние, които участваме в експедицията, написахме такива доклади. Ако не се върнем, те ще бъдат нашето завещание към човечеството; в тях е всичко, което знаем за паразитите — как действат и как трябва да се пазим от тях. Защото Кели се оказа прав: не може да има връщане назад. Въпреки успеха на операция „Милосърдие“, няма начин да бъдем сигурни, че на Земята не е останал нито един титанец. Дори миналата седмица в Юкон е била застреляна мечка с паразит на гърба.

Хората ще трябва да бъдат внимателни по всяко време, особено след двадесет и пет години, ако вместо нас се завърнат техните летящи чинии. Не знаем защо титанските чудовища спазват двадесет и пет годишния цикъл на сатурнианската „година“, но го правят. Вероятно причината е много елементарна; самите ние имаме много цикли, които съответстват на земната година. Надяваме се те да са активни само през един малък период от тяхната „година“; ако се окаже така, операция „Възмездие“ ще протече без всякакви проблеми. Но не разчитаме на това. Аз отивам — помогни ни, Господи! — като специалист по приложна екзопсихология, но също и като войник, както всички останали — от свещеника до готвача. Смятаме да покажем на тези плужеци, че са направили фатална грешка, като са се захванали с най-здравата, коварна, опасна, непокорна и най-способна форма на живот в тази част на галактиката; същества, които могат да бъдат убити, но не и поробени.

Аз лично се надявам, че ще успеем по някакъв начин да спасим малките елфоподобни хермафродити. Мисля, че с тях бихме могли да се споразумеем.