Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 59

Тя се извърна от прозореца и докосвайки гърдите си, също покрити с белези, наведе глава и тихо се разплака. Той веднага отиде при нея.

— Няма нищо, Рози — прошепна й той. — Всичко е наред.

— Той е там отвън, в дъжда.

— Не — каза й Естеван. — Детето ни е на небето, обгърнато от Божията светлина.

Не можеха да имат други деца, така им бяха казали докторите. Естеван знаеше, че тя очаква да я обвини за смъртта на детето и да я изхвърли от къщата си. Вместо това обаче той се отнасяше с още по-голяма доброта към нея. Когато чуеше, че плаче нощем, я прегръщаше здраво, люлееше я и й казваше да забрави какво казват докторите, защото те ще продължат да опитват да си имат и други деца и със сигурност с Божията милост и помощта на сина му Исус чудото ще се случи. Бяха минали три години, но утробата й беше все така празна.

Тя прехвърляше месото при нарязаните картофи и люти чушки, когато чуха алармата. Естеван усети как тялото й се стегна.

— Не се тревожи — каза й на излизане от кухнята. Засуети се, приготвяйки се, из хола.

— Son ellos? — попита тя. — Han venido por fin?28

Вегас се върна в кухнята с пушка в ръка.

— Ама че гадно време. — Той прокара пръсти през гъстата си брада. — Кой друг може да е? Ако са те, ще трябва да тръгвам.

Вегас я прегърна със силната си ръка и като я придърпа към себе си, я целуна по бузата, слепоочието и клепачите. Тя усети познатото гъделичкане на мустаците му.

— No te preocupes, hija mia29 — всичко е готово. Не могат с пръст да ни пипнат. В безопасност сме, разбра ли?

Той я остави и отиде да довърши сложните си приготовления. Тя сложи капака на тенджерата, избърса ръце в престилката си и отиде в кабинета, където Естеван беше клекнал до оборудването, с инсталирането и изпробването на което се занимава месеци наред, докато не постигна това, което желаеше.

— Los ves, mi amor?30

— С джип са. — Естеван Вегас посочи черно-зеления образ на инфрачервената камера вляво от себе си, към която беше свързан лаптоп. Беше му инсталирал софтуер за разпознаване на образи. В момента на екрана се виждаше джип с вдигнат гюрук. — Те са — каза той. — Няма съмнение.

— Колко остава?

Вегас провери показанията на инфрачервената камера.

— Около триста метра. Съвсем близо са.

Рози сложи ръка на широките му плещи.

— Se acerca el final.31

— Para ellos, si, el final.32

Пръстите на Вегас заиграха по клавиатурата на лаптопа и образът на екрана изчезна, заменен от картината, предавана от видеокамерите, които беше инсталирал около къщата си.