Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 54

— Някакъв код? — Арон я изгледа внимателно.

— Доста примитивен — кимна Сорая. — Но държахме да е сигурен. В случай, че информаторът ми попадне в беда.

— Доста сериозна беда. — Арон отпи от минералната си вода — от любезност към нея не беше поръчал вино.

Сорая порови в чантата си, извади химикал и бележник и написа „диноиг“ на листа. Изгледа го и каза:

— Тъй като анаграмата започва със съгласна, нека да приемем като начало, че думата започва с гласна. Две „и“-та и едно „о“. Думата има само шест букви, така че шансовете и двете „и“-та да са по средата й са нищожни. — Под „диноиг“ тя написа главно „И“. — Сега става по-лесно, защото най-логично е следващата буква да е „н“ — На втория ред се появи комбинацията „Ин“.

— Готово. — Тя погледна Арон и завъртя бележника към него. После му подаде химикала. — Довършете я вие.

Арон се намръщи за секунда, а после дописа думата и я обърна, така че тя да може да я прочете.

— „Индиго“ — на глас произнесе Сорая.

* * *

Гърбът ужасно го болеше. Беше работил нонстоп по файловете на Хендрикс, отваряйки папките една по една, тъй като бяха обозначени само с номера — 001, 002, 003 и т.н. Съдържаха докладни, списъци със задачи, дори напомняния за рождени дни и годишнини. Бяха напълно безинтересни. Той се изтегна, сложи ръце зад гърба си и изпъна рамене назад. После отиде до тоалетната. Обичаше да мисли, докато се облекчава. Всъщност някои от най-добрите идеи му идваха точно в такива моменти. Очевидно физическото усещане по някакъв начин влияеше благотворно на мозъка му.

Очите му зашариха по безбройните малки пукнатини на стената, образуващи странни фигури, подобни на облаци по небето. Само че тези не се движеха. По тази причина някои вече му бяха като стари приятели. Ревящият лъв, момчето с балоните, кенгуруто боксьор, старецът с провисналите уши. И Худини, с нещо като катинар през кръста.

— Мили боже! — извика Питър. После си дръпна ципа, набързо си изми ръцете и почти на бегом се върна при компютъра.

Вместо да продължи със следващата папка, мина с мишката по-надолу и затърси папка, заключена с електронен код.

И, разбира се, откри такава на дъното на един списък. Когато се появи прозорче за парола, написа „сървъри“. Нищо не се случи, но това не го изненада. Щеше да е много глупаво от страна на Хендрикс да използва същата парола.

Питър задъвка един молив, облегна се назад и заобмисля следващия си ход. Каква парола би използвал Хендрикс? Пробва с рождената му дата, датата на назначаването му на министерския пост, адреса му. Нищо.

Толкова дълго време не беше пипал мишката, че се включи скрийнсейвърът. Красива жена със зелени очи, високи скули и открито, усмихнато лице го гледаше от екрана. След петнадесет секунди образът изчезна, заменен от друга снимка на същата жена. Този път бяха заедно с Хендрикс. Държаха си ръцете на мост във Венеция. Жената беше Аманда, третата съпруга на шефа му. Беше починала преди пет години от ужасна, мъчителна болест. Снимката отново се смени. Аманда, облечена във вечерна рокля, стоеше на терасата на голяма красива къща.