Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 52

— Възможно ли е да им се е случило нещо на път за тук?

— Определено не — отвърна Арон леко ядосан. — Открихте ли нещо или не? Казвайте, моля ви.

— Странното е — изсумтя Пробст, — че доколкото мога да преценя, информацията от СИМ картата е изчезнала.

Сорая помръкна.

— От повредите ли?

— Зависи, госпожице. Виждате ли, СИМ картата е била подложена на два вида щети. Едните — физически. — Той потупа стъклото на осцилоскопа. — А другите — електронни.

— Какво искате да кажете? — попита Арон.

— Не мога да бъда сто процента сигурен — продължи Пробст, — но има ясни показания, че картата е изтрита по електронен път. — Той се покашля. — Или почти. Само едно нещо можеше да се спаси. Няма съмнение, че е въведено след изтриването й, преди телефонът да спре да работи.

— Имате предвид малко преди колата да блъсне Лоран — продължи мисълта му Сорая и почти незабавно съжали, че се е обадила.

Пробст я изгледа, сякаш е гнусен плъх, незаконно пропълзял в неговата светая светих.

— Смятам, че точно това казах — студено й отвърна той.

— Да преминем на това какво сте успели да извлечете от картата — намеси се Арон.

Пробст подсмръкна като герой от „Клетниците“.

— Добре, че се обърнахте към мен, инспекторе. Много се съмнявам дали някой друг щеше да измъкне и килобайт информация от нея.

За първи път по безкръвните устни на Пробст се изписа нещо като усмивка, тънка като палтото на скъперника. Очевидно беше доволен, че е поставил натрапниците на мястото им.

— Ето какво са прехвърлили в СИМ картата на пострадалия в последните мигове от живота му.

На екрана на лаптопа се появи загадъчната дума „диноиг“.

Арон поклати глава и се обърна към Сорая:

— Имате ли представа какво означава това?

Сорая го погледна и каза:

— Гладна съм. Заведете ме в любимия си ресторант.

* * *

Далеч от „Ла Линеа“, Борн сви от магистралата в гъста горичка, обрасла с храсталак, излезе от джипа, мина от другата му страна и измъкна Суарес навън.

— Какво правиш? — попита командирът. — Къде отиваме?

Изглеждаше ужасно. Дясната страна на главата му беше окървавена, на челото си имаше огромна цицина, а дясната му ръка беше посиняла и подута.

Борн го повлече със себе си, като от време на време го изправяше на крака, когато мъжът залиташе. Щом се отдалечиха достатъчно от пътя, той го изправи срещу едно дърво.

— Кажи ми каква е длъжността ти в „Северий Домна“.

— Това няма да ти помогне.

Борн пристъпи заплашително към него и той вдигна ръка да се предпази.

— Добре, добре. Но те предупреждавам, че няма да ти послужи. Организацията е разделена на отделни, обособени нива. Аз пренасям пратки за „Северий Домна“, когато ми наредят, но не знам нищо повече от това, което ми се полага да знам за целта.

— Какви пратки?

— Сандъците са затворени — отвърна Суарес. — Не знам и не искам да знам.

— От какво са направени?

Суарес сви рамене.

— От дърво. Понякога от стомана.

Борн се замисли за момент.

— От кого получаваш заповедите си?

— От един мъж. По телефона. Никога не съм го виждал лично. Не знам дори името му.