Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 51

На мястото, където беше скътал Аликс в сърцето си, бе зейнала пустота. Сълзите го нападнаха, докато се щураше безцелно из града, гледаше как се трупа снегът и слушаше приглушения звън на камбаните на храма „Св. Василий“. Плачеше за нея, но и за себе си, защото беше останал съвсем сам.

— Господине? — стюардесата му носеше курабийките и млякото. Карпов се сепна и потръпна като куче, което отръсква козината си.

— Извинявайте. Да дойда ли по-късно?

Той поклати отрицателно глава и тя свали масичката и постави чинийката със сладките и млякото на нея.

— Съвсем топли са. Искате ли още нещо?

Карпов й се усмихна малко тъжно.

— Можете да поседнете при мен.

Сребърното звънче на смеха й се разля отгоре му като хладения повей на вятъра.

— Какъв флиртаджия сте само, господин Стоунифилд. — Тя поклати глава и го остави сам.

Карпов се загледа невиждащо в чинията. Мислеше си за Джейсън Борн, за това какво му предстоеше да извърши срещу него и как действията му щяха да се отразят не само на настоящия, но и на бъдещия му живот.

Нищо повече нямаше да бъде същото. Осъзнаването на този факт не го уплаши — твърде много беше свикнал с неизвестността. И все пак стомахът му се свиваше сякаш в очакване неизбежното да се случи.

Моментът наближаваше. Само в това беше сигурен.

* * *

Марсел Пробст, компютърният специалист на Ке д’Орсе, на когото инспектор Липкин-Рене беше предал телефона на Лоран и СИМ картата му, беше от онези французи, за които виното, местните сирена и нахалната усмивка са сред най-важните неща в живота.

Минути след като Сорая пристигна с Арон, Пробст й даде да разбере с киселия си, почти обиден вид, че не я харесва. Дали защото беше мюсюлманка, или пък защото е жена, не стана ясно. Обаче чувствата бяха изписани като на крайпътна табела по лицето му, намусено сякаш от кисела слива.

Елегантен, добре облечен и в края на четиридесетте, той беше точната противоположност на компютърджиите, с които Сорая си бе имала работа дотогава. „Равенство, свобода, братство“24, помисли си тя, докато заставаше до бюрото му. На него сред останалите вещи и хартии имаше лаптоп, осцилоскоп и свързани с тях модерни тонколони.

— Какво имате да ни съобщите? — попита Арон.

Пробст подръпна долната си устна и я сви на фунийка.

— Джиесемът е неспасяем — отвърна той, — а СИМ картата е в много лошо състояние.

Очевидно нямаше съгласна, която можеше да мине безпрепятствено през устните му. „Сигурно имат вкус на сирене бри“, помисли си Сорая.

Пробст повдигна едната си вежда.