Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 46

7

Питър се върна в офисите на „Тредстоун“, пусна компютъра си, вкара кодовото си име, използвайки алгоритъма за деня, и пусна търсене из базата данни на разузнавателните организации с ключова дума „Самаряни“. Не се изненада, когато не откри нищо. Известно време съзерцава празния екран, а после написа „Индиго Ридж“.

Моментално получи резултати. Прочете правителствения доклад с нарастващо вълнение. Индиго Ридж, област в Калифорния, беше основната база за добив на редки земни елементи. Редките земни елементи, научи от документа, бяха особено важни за производството на презаредими никел-хидридни батерии, които той, както се оказа, без да знае, използва всеки ден. Пълното им име беше лантан никел-хидридни батерии, а лантанът бе рядък земен метал. Редките земни елементи се използваха във всички лазерни и електронни оръжия, заглушаващи апаратури, електромагнитни релсови оръдия, акустичната система с далечен обхват ЛРАД и системите за охрана на периметъра на бронетранспортьорите „Страйкър“. Списъкът на високотехнологичните оръжия, за производството на които се използваха редки земни метали, беше удивително дълъг.

Следващият абзац беше посветен на „Ниодайм“, компанията за добив на редки земни елементи в Индиго Ридж. Акциите й се продаваха на борсата, но зад компанията всъщност стоеше американското правителство. Питър веднага оцени стратегическото значение на „Ниодайм“ и Индиго Ридж. „Самаряните“ по някакъв начин имаха отношение към тях. Но какво?

Питър стана и се протегна. Излезе от стаята и махна с ръка на секретарката си Ан да не става от мястото си, после отиде и си взе кафе и престояла поничка. Разбърка захарта и сметаната в чашата си и я отнесе заедно с поничката обратно в офиса, където отново се върна към разсъжденията си.

Откакто се помнеше, захарта винаги му помагаше да мисли по-добре. Докато дъвчеше поничката си, се сети за срещата между Хендрикс и Данзигер. И изведнъж го осени: ами ако „Самаряните“ е междуведомствена инициатива? Това ги правеше нещо наистина голямо. И Питър отново усети бодването, че не са го включили в нея. Ако Хендрикс му нямаше доверие, защо тогава му беше възложил да оглави „Тредстоун“? Нямаше логика. Питър не обичаше мистериите, особено когато го засягаха лично. Изведнъж отново се сети за нещо, което го накара да се изправи на мястото си. Когато се опитваше да научи нещо за „Самаряните“, беше използвал базите данни на разузнавателните служби. Самият Хендрикс сякаш мимоходом му бе споменал факта, че има достъп до тях. Странно, като се има предвид, че доколкото му беше известно, на Хендрикс почти никога не му се случваше да изтърве нещо, което не е имал намерение да споменава. Различните служби зорко охраняваха информацията, с която разполагаха, дори след широко оповестените след 11 септември преустройства. Като вътрешен човек Питър знаеше, че шумотевицата в пресата е само трик, целящ да внесе успокоение сред американската общественост. Истината обаче беше, че нищо особено не се бе променило по отношение споделянето на разузнавателни данни. Разузнавателната общност продължаваше да бъде разделена на различни феодални владения, подчинени на политиканстващи бюрократи, чиято единствена цел беше да се преборят за финансиране от Конгреса и да предотвратят налагащите се от икономическата обстановка съкращения на бюджета и персонала във ведомствата си.