Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 47

Питър изтупа пръстите си и като отпи от кафето, отново се зарови в свръхсекретната информация, до която се беше добрал благодарение на шефа си. В някакъв момент се запита дали Хендрикс не е имал и тайни мотиви да издейства неограничен достъп до базите данни за служителите на „Тредстоун“.

Почуди се защо Хендрикс му го беше споменал така нехайно. Питър беше обучен да се съмнява, да търси скрити мотиви и смисъл, да наднича и в най-тъмните кътчета на човешкото поведение. Дали Хендрикс не му беше направил тънък намек да се порови из базите данни? Но какво да търси?

Ами ако това беше свързано със самия Хендрикс? Той седна зад компютъра на шефа си и остана известно време замислен срещу екрана и примигващото на него прозорче за въвеждане на паролата за достъп. Опита се да се сети какви думи може да е използвал Хендрикс. Затвори очи и се върна мислено на срещата сутринта в дома му. Припомни си всяка казана дума и всяко движение на секретарката.

Изведнъж чу в главата си странната реплика, които му каза Хендрикс на прощаване. „О, между другото, успях да издействам достъп на «Тредстоун» до всички бази с разузнавателни данни.“ Той смръщи чело. Не, нещо не беше съвсем така. Бръчките на челото му се задълбочиха, докато се опитваше да си спомни точните думи.

— Извинете ме, господин директор.

Вдигна глава и видя Ан на вратата.

— Какво има? — сопна й се той.

Тя видимо потрепна. Не беше свикнала още с настроенията му.

— Съжалявам, че ви безпокоя, но синът ми има проблеми в училище и трябва да изляза за няколко часа.

— Няма нищо — махна неопределено с ръка той. — Тръгвайте. — Мозъкът му вече се беше върнал към занимаващите го мисли.

Ан понечи да излезе, но после отново се обърна.

— А, почти забравих. Преди да тръгне, директор Мур поиска да добавят допълнителен сървър към…

— Какво?!

Питър се завъртя срещу нея и седна на крайчеца на стола си. Тя пребледня, уплашена до смърт. Въпреки обхваналото го вълнение Питър го забеляза и си наложи да говори с по-нормален глас.

— Ан, казахте, че Сорая е поискала допълнителен сървър?

— Да. Щяха да го инсталират тази вечер, така че ако случайно останете да работите до късно…

— Благодаря ви, Ан. — Той й се усмихна насила. — Колкото до сина ви, заемете се спокойно, не бързайте да се връщате.

— Благодаря ви, господин директор.

Леко озадачена, тя се обърна, грабна палтото и чантата си и излезе.

Питър се обърна към екрана на компютъра и съсредоточено се опита да си припомни точните думи на Хендрикс. „О, между другото, успях да осигуря достъп от сървърите на «Тредстоун» до всички бази данни, съдържащи информация за тайни операции.“

Сървърите. Очите на Питър се отвориха широко. Защо, по дяволите, беше споменал за сървърите, след като те нямаха нищо общо с достъпа до базите? Сървърите на „Тредстоун“ служеха за съхраняване на собствената им информация. Той се загледа в мигащото прозорче, което чакаше да му въведат паролата. „Боже, попита се той, възможно ли е да е толкова просто?“