Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 48

С разтреперани пръсти написа думата „сървъри“.

Незабавно на екрана се появи списък с папки. Питър още не можеше да повярва на очите си. Беше проникнал в компютъра на Хендрикс. И това беше станало по желание на шефа му, сигурен беше. Иначе защо ще казва на Питър паролата?

Първо му хрумна мисълта, че подслушват къщата на министъра, но после я отхвърли. Къщата и кабинетът му се проверяваха два пъти дневно за подслушвателни устройства. Значи Хендрикс се опасяваше от нещо друго. Дали се пазеше от вътрешен човек, някой от своите?

Питър се загледа в екрана. Имаше чувството, че отговорът се крие нейде из папките в компютъра. Той се приведе напред и трескаво се залови за работа.

* * *

— Това е пълна лудост — каза командирът на въстаниците, докато хвърчаха с откраднатия джип по магистралата.

— Как разбрахте къде съм? — попита Борн.

— Ще ви открият и на края на земята. — Казваше се Суарес. С доста голяма охота му беше съобщил не само името си, но и му беше описал с подробности по какви точно начини си представя, че смъртта ще застигне Борн.

— Нито един от хората ви няма как да напусне Колумбия — усмихна му се Борн.

Суарес се изсмя, въпреки че от това го заболя раната зад дясното ухо.

— Да не би да мислите, че служа само във ФАРК?

Борн го погледна и едва сега забеляза златния пръстен, който проблясваше на дебелия му показалец.

— Ясно, ти си от „Северий Домна“.

— А ти си вече от оня свят — решително му отвърна командирът и изведнъж сграбчи кормилото.

Борн го заудря с пистолета си по ръката, Суарес изрева като побеснял бик, но после я дръпна и я хвана другата си ръка.

— Мамка му, мамка му! — извика той. — Счупи ми ръката!

— Успокой се. — Борн си затананика, сръчно заобикаляйки тежко натоварените камиони по пътя.

— Какво толкова се радваш, скапаняко! — Суарес се клатеше напред-назад от болка.

Известно време Борн не му отговори, а после каза:

— Знам как сте разбрали къде съм.

— Не е вярно — възрази Суарес.

— Някой от последния контролен пункт преди тунела, през който минах, ви се е обадил по радиостанцията. Някой, който също членува в „Северий Домна“.

— Така е, но аз не изпълнявам заповеди. Смъртта ти е подарък за един мой приятел и твой враг.

Беше пребледнял, а от болката по челото му бяха избили капки пот. Гледаше право пред себе си, но погледът му случайно се отклони към страничното огледало и по лицето му за секунда премина лека усмивка, а после изчезна. Борн непрекъснато проверяваше огледалото за задно виждане, затова също забеляза двата мотора, които ту се появяваха, ту изчезваха в движението зад него.

— Роберто Корелос добре ни плати, за да те убием.

Значи Корелос си отмъщаваше, задето го беше посрамил пред войниците му. Имаше си вече смъртен враг.

— По-добре си сложи колана — нареди му Борн.