Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 36

Оглеждаше се за някой от местните учени или охраната, но не видя никого. Мина през стаите, пълни с остъклени книжни шкафове, опасани от жиците на сигналната система, и тихи коридори с дървена ламперия. Когато започна да чува шум от гласове, сви по посока към тях. Докато се приближаваше, разпозна гласа на Хендрикс. Другият глас също беше мъжки, само че малко по-висок. Колкото повече приближаваше, толкова повече го обхващаше чувството, че познава този глас отнякъде — височината му, тона, дългите изречения, произнесени почти без паузи. А после прекоси стаята и гласовете станаха съвсем ясни. Беше сигурен, че идват от отворената врата на съседната стая. Една определена фраза го накара да застине.

Човекът, с когото говореше Хендрикс, беше настоящият шеф на ЦРУ, маниакално обсебения от поста си М. Еръл Данзигер. Той беше уволнил Сорая — една от причините Питър да напусне, когато усети какво ще се случи. А сега Данзигер беше на път да разпусне славната организация, която Стария бе създал със собствените си ръце след разформироването на военновременното Бюро за стратегически операции.

Питър се приближи крадешком до отворената врата. „Ако Хендрикс замисля някакъв заговор с Данзигер, помисли си той, не е чудно, че не иска да узнаем за това.“

Вече ги чуваше съвсем ясно.

— … сте вие? — Гласът беше на Хендрикс.

— Не мога да кажа — отвърна Данзигер.

— По-скоро не искате.

Последва дълбока въздишка, вероятно от директора на ЦРУ.

— Не разбирам кому е нужна цялата тази тайнственост на ниво училищна пиеска. Защо се срещаме тук? Кабинетът ми…

— Няма как да се срещнем в кабинета ви по същата причина, по която не бяхте поканен на срещата в Овалния кабинет.

Думите му бяха последвани от мълчание, което можеше да бъде описано само като мъртвешко.

— Какво искате от мен, господин министър? — с напълно безизразен, почти като на робот глас попита Данзигер.

— Да ми сътрудничите — отвърна Хендрикс. — Това е всичко, което искаме от вас, и като казвам „искаме“, включвам и президента. В „Самаряните“ аз съм неговият глас. Ясно ли ви е?

— Напълно — отвърна Данзигер.

От мястото си Питър ясно долови отровата, с която беше изпълнена тази една-едничка дума.

— Чудесно — продължи Хендрикс. Дали беше доловил горчивината в гласа на директора на ЦРУ, или бе решил да не й обръща внимание, Питър не можеше да каже. — Тъй като нямам намерение да повтарям. — Чу се някакво шумолене.

— „Самаряните“ е секретна група. Това означава, че дори хората, които ще изберете, няма да научат за съществуването й, докато не пристигнат в Индиго Ридж. Задачата е от първостепенна важност за президента, което означава, че от този момент става приоритетна и за нас. А ето и каква е заповедта. Хората ви трябва да се срещнат с екипа в Индиго Ридж след четиридесет и осем часа, считано от този момент.