Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 35

Обичаше Сорая като сестра, каквато самият той нямаше, и затова я ревнуваше от Борн, въпреки че не беше влюбен в нея. Вече гледаше на това с насмешка. Как изобщо му бе хрумнало да ревнува от Джейсън Борн? Той самият едва ли би понесъл двойствения му живот.

Колите се насочиха по оградените с дървета улици на Джорджтаун към сърцето на Вашингтон. Започна да пада мрак, пълен със сенки и неизвестност. Той погледна часовника в колата. Всеки момент Сорая щеше да излети над Атлантика на път за Париж и срещата си с Амун Чалтум. Беше се обадил на приятеля си Жак Робине, за да му даде подробностите за престоя й там. Робине, познанството си с когото дължеше на Борн, беше министър на културата, но и един от новите идеолози на Ке д’Орсе, френското външно министерство. Притежаваше огромна власт както в страната си, така и в чужбина. Питър имаше уверенията му, че ще окаже на Сорая пълно съдействие във взаимодействието й с френската бюрокрация.

Двете коли забавиха, щом наближиха улицата на Белия дом. Подминаха номер две и спряха пред Шекспировата библиотека „Фолгър“ — една от забележителностите на Вашингтон. Хенри Клей Фолгър, бивш председател на „Стандард Ойл“ и настоящ на „Ексон Мобил“, беше индустриалец от калибъра на Джон Рокфелер, Дж. П. Морган и Хенри Хънтингтън. За разлика от тях обаче, той беше прекарал последните години от живота си, събирайки уникална колекция от първите издания на Шекспировите пиеси. Освен тях библиотеката беше приютила първи екземпляри от всяко важно изследване за Шекспир, публикувано след откриването на печатната преса в края на 17 век, както и копия от всяка историческа книга, пътепис или сборник с митове, използвани от Шекспир в творчеството му. Всъщност библиотеката притежаваше 55 процента от всички книги, публикувани на английски език преди 1640 година. Най-скъпоценното притежание на колекцията беше обаче Първото фолио, единственият оригинален източник за текстовете на поне половината от пиесите на великия бард.

Хендрикс излезе от бронираната кола. Питър се зачуди какво ще прави в библиотеката. Едва ли имаше намерение да пише дисертация за Шекспир, династията на Тюдорите или тази на Стюартите.

По-интересното беше, че никой от бодигардовете не го придружи по стъпалата на сградата. Питър провери часовника си. Минаваше четири часът, което означаваше, че библиотеката вече е затворена за посещения.

Питър познаваше сградата. Знаеше, че има страничен вход, който се използва от служителите и понякога от тълпите учени, които едва ли не нощуваха в библиотеката. Направи обиколка из квартала, паркира и отиде при врата, дискретно скрита зад строени в редица подкастрени чемширови храсти.

Солидната, дебела дъбова врата беше нашарена с кръгли бронзови гвоздеи. Напомняше му за портите на средновековна крепост. Той извади от вътрешното джобче на сакото си самоделен шперц, който специално си беше направил, когато преди пет години остана без ключове от апартамента си.

След тридесет секунди вече беше вътре. Тръгна по слабо осветения коридор, миришещ на филтриран въздух и стари книги. Миризмата, едновременно позната и приятна, му напомни за младостта, когато прекарваше с часове в антикварните книжарници — преглеждаше някоя книга, зачиташе се в друга и дори изчиташе цели глави. Понякога му стигаше само да усети тежестта на томчето в ръката си, за да си представи как на стари години седи сред библиотеката, която е събрал.