Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 26

След бърза размяна на погледи Сорая се изкашля. Широките й сини очи и големият нос привличаха вниманието към нейното лице с ясно очертани арабски черти и цвят на канела. Излъчваше някакво властно присъствие, което впечатляваше Хендрикс. Това, което харесваше най-много у нея обаче, беше, че не се държи по типично женски начин, но не се прави и на мъжкарана, както повечето жени, попаднали в преобладаващо мъжки организации. Независимостта й едновременно му допадаше и му действаше някак успокоително. Затова обръщаше същото внимание на нейните мнения, както на тези на Маркс.

— С Питър искаме да предприемем действия във връзка с едно сведение, което пристигна рано тази сутрин — най-накрая подхвана Сорая.

— Какво сведение?

— Извинете, господин министър — наведе се над рамото му Джолийн, — Брад Финдли ви търси по телефона.

Хендрикс рязко се извърна.

— Джолийн, казах ли ти да не прекъсваш съвещанието ни?

Секретарката му неволно отстъпи.

— Съжалявам, сър, но предполагах, че ще искате да разговаряте с шефа на вътрешната сигурност…

— Никога не си позволявай да предполагаш — скара й се той. — Отивай в кухнята. Знаеш какво да кажеш на Финдли.

— Слушам, сър. — С пламнали страни Джолийн бързо напусна стаята.

Маркс и Сорая отново си размениха погледи. Сорая пак се изкашля.

— Трудно е да се каже.

— Малко е необичайно — поясни Маркс.

— Тоест…? — Хендрикс сви вежди. Напълно беше забравил инцидента с Джолийн и собствената си остра реакция.

— Източникът не е от обичайните заподозрени — недоволни имами, шефове на кланове, руснаците, албанците или китайската мафия. — Сорая се изправи и се разходи из стаята, докосвайки ту бронзова фигура, ту рамката на някоя фотография. Клио я наблюдаваше с големите си воднисти очи.

Изведнъж Сорая рязко се спря и погледна Хендрикс.

— Тези си ги знаем. Само че това сведение постъпи от неизвестен…

— Не разбирам. — Челото на министъра още повече се сбръчка. — За тероризъм ли…

— Не, не става въпрос за тероризъм — намеси се Сорая.

— Поне не според досегашните ни дефиниции. Говорим за определен човек, който се обърна към мен.

— Защо е поискал да премине на наша страна? Какви са мотивите му?

— Все още не е ясно.

— Все едно, който и да е, доведете го да го разпитаме — нареди Хендрикс. — Не обичам загадките.

— Щяхме да спазим правилата и да го доведем — намеси се и Маркс, — но за съжаление той е мъртъв.

— Убит?

— Прегазен — отвърна му Маркс.

— Всъщност нищо не знаем. — Сорая се хвана за тапицираната облегалка. — Искаме да отидем в Париж и да разследваме случая.

— Забравете го. Имате по-важни задачи. Пък и не знаем доколко е можело да му се има доверие.