Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 220

По горните етажи не срещна проблеми — всички бяха на първия етаж и наблюдаваха товаренето на оръжията. Засега Семид Абдул-Кахар не се виждаше никъде, но Борн не се съмняваше, че е някъде наблизо.

Сблъска се с пазач чак на втория етаж. Той му кимна, но докато минаваше край него, го хвана за ръката.

— Къде ти е оръжието? — попита мъжът.

— Ето тук — отвърна Борн и удари главата му в стената. Пазачът прибели очи и се свлече на земята. Борн взе неговия „Калашников“ и продължи по пътя си. Ако се съдеше по скоростта, с която товареха, разполагаше с по-малко от десет минути, за да постави СИМ картите и да излезе от сградата, преди да изпрати електронния сигнал, който щеше да вдигне всичко във въздуха.

Вторият пазач беше застанал отстрани на стълбището. Кимна му незаинтересовано, докато Борн слизаше по последните стъпала. Борн го подмина, извъртя се и заби приклада на автомата си в корема му. Мъжът се сви на две и Джейсън заби приклада във врата му. Издърпа тялото в сенките и тръгна по маршрута, който най-бързо щеше да го отведе при две купчини каси с оръжие и взрив в тях.

Отдели една безценна минута, за да се слее с хората наоколо. Между касите на дон Фернандо и друга купчина дървени каси от отсрещната страна на циментовия под имаше група мъже. Борн разполагаше с дванадесет еднакви СИМ карти, по една за всяка каса. Дон Фернандо му беше казал съвсем точно къде да ги сложи — отстрани на кутиите. Малките парченца пластмаса имаха лепенки на гърба. Трябваше само да махне покритието им и да ги залепи където трябва. Успя да сложи шест, преди да чуе властен глас, който го вика.

— Ей, пазач! Какво правиш?

Борн се обърна и видя мъж, който приличаше на Семид Абдул-Кахар, да излиза иззад касите, които очевидно не бяха предвидени да бъдат транспортирани тази вечер.

Семид присви очи и му направи знак да се приближи.

— Не те познавам.

— Изпратиха ме тук тази сутрин.

Семид кимна на двама мъже и те застанаха зад Борн. Подкараха го с дулата на автоматите си пред себе си и го заведоха зад стената от дървени каси.

— Никой не е изпращан в „Ел-Габал“ — каза Семид, — нито тази сутрин, нито когато и да било през тази седмица. — Той се приближи, а един от хората му взе оръжието на Борн. — Кой си ти? И по-важното е, как проникна в сградата? — Когато Борн не отговори, арабинът се усмихна. — Е, добре, ще се занимаем с теб веднага щом свършим с товаренето.

В този момент Борн сграбчи пазача от дясната си страна за ръката и като се извъртя от кръста, го накара да загуби равновесие. Нанесе карате удар по китката на другия и обездвижи ръката му, с която се канеше да стреля. Изтръгна му автомата и го удари по главата. Другият пазач си беше стъпил вече на краката и се нахвърли отгоре му с наведена напред глава. Лицето му се срещна с дясното коляно на Борн, нещо изпука и той падна на земята.