Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 222

33

Разпокъсаните лъчи светлина, падащи през рамката на капандурата, пронизваха мрака и осветяваха части от лицето й — бузата, носа, триъгълниче от челото.

— Скара.

— Кой сте вие? — намръщи се тя.

— Познавам сестра ти. Кая.

— Кая. — Тя облиза овалните си устни с връхчето на езика си, сякаш вкусваше името. — Тя не е ли мъртва?

Оставаха две минути.

— Скара, трябва да се махаме оттук.

— Аз ще се махна. Заедно с Абдул-Кахар. Ще оставим тази мизерна страна далеч зад себе си. — Тя наклони глава. — Чуваш ли? — Над главите им се носеше шумът от въртящи се перки. Светлината играеше луд танц по лицето й. Очите й присвяткваха. — Това е кацащ хеликоптер. — Тя се усмихна злобно и зъбите й лъснаха. — Звукът, който вещае твоята смърт.

Тежко изтрополяване над главите им отклони за миг вниманието й и Борн се възползва от това. Нападна я, тя стреля и той усети леко парване по лявото рамо. Опита се да й отнеме беретата, но тя беше по-пъргава и силна, отколкото очакваше, и удържа оръжието, дори се опита да го насочи към гърдите му. Той налетя към нея с по-тежкото си и силно тяло и пистолетът остана помежду им. Прасците на краката й опряха в някаква кутия и тя залитна. Борн сграбчи пистолета в ръката й и се опита да го изтръгне.

Сборичкаха се и очите й засвяткаха яростно в полумрака. В тях имаше нещо различно, но и същевременно познато.

— Убий ме — извика тя. — Убий ме и да приключим.

Той се опита да обърне пистолета, насочен под някакъв странен ъгъл, встрани от нея, но тя не му позволи и пръстът й натисна спусъка два пъти един след друг. От тялото й бликна кръв — куршумите бяха прекъснали важни артерии, включително аортата.

— Скара — извика Борн и я придърпа към себе си, но вече беше късно. Тя не можеше да чуе вече никого.

* * *

Елегантният черен хеликоптер „Сикорски“ С-76С чакаше в центъра на кръга, а перките му вдигаха край себе си малка буря. Борн видя само пилота вътре. Изтича приведен при Ребека, която седеше с гръб към парапета. Очите й бяха затворени и за момент му се стори, че е мъртва, но когато я вдигна в ръцете си, клепачите й потрепнаха. Имаше треска.

— Ти се върна. — Думите се отрониха от устните й като листове хартия, понесени от вихъра, който вдигаха перките. Зъбите й тракаха.

Борн я понесе тичешком, наведен над нея, за да я прикрива с тялото си. Като че ли не беше загубила повече кръв. Пилотът се пресегна и му отвори вратата, но щом видя, че не са пътниците, които очаква, извади оръжието си. Преди да успее да се прицели обаче, Борн го простреля между очите с беретата на Вивека Норен.

Остави Ребека на седалката до пилота, зави я с кашмиреното одеяло, което намери отзад, и й сложи колана. Изтича от другата страна, отвори вратата, извади трупа на пилота и се качи, затръшвайки вратата зад себе си. В този момент на покрива през капандурата се изсипаха купчина пазачи. Явно бяха намерили Семид или някой от другите трупове. Започнаха да обстрелват хеликоптера.