Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 221

Обърна се и се озова право срещу дулото на пистолет „Макаров“, който Семид навря в устата му. Бяха близо един до друг и лекият тик в крайчеца на дясното му око беше лесно забележим.

— Не мърдай — тихо, но свирепо му нареди той — или главата ти ще стане на парчета. — Претърси го вещо и прецизно. — Ръцете до тялото. — Не намери нищо и приближи лицето си така, че носовете им почти се докосваха. Борн усети силната миризма на чесън. — Нямаш повече работа тук. След пет минути в тази сграда няма да остане никой, освен мъртвеца, когото виждам пред себе си.

Времето изтичаше бързо. Моментът беше сега или никога. Борн се засмя и пъхна едната си ръка в джоба.

— Какво правиш? Извади си ръката. — Семид Абдул-Кахар размаха пистолета си пред лицето му. — Бавно.

Борн изпълни нареждането му.

— Отвори си ръката.

Борн се подчини. Когато Семид Абдул-Кахар хвана ръката му и се наведе да я разгледа по-отблизо, той натика фалшивия зъб, който носеше със себе си, между зъбите му и в същия момент го удари с длан под брадичката и му затвори устата. Ампулата се счупи и водородният цианид изтече от нея. Семид преглътна несъзнателно, за да не се задави. Очите му незабавно се отвориха широко и той насочи пистолета срещу него, но Борн го очакваше и изрита оръжието от ръката му. Арабинът се опита да се хване за ризата му, но се свлече на колене. Борн отвори пръстите на Семид. По ъгълчетата на устата му изби синя пяна. Издаваше някакви нечленоразделни звуци като в кошмар. После очите му помътняха. Борн го изрита и завлече тялото му в някаква ниша в стената.

Излезе иззад купчината каси и постави последните СИМ карти. Група от четирима мъже се приближаваха към него.

Борн набра 6-6-6 на телефона. След три минути сградата заедно с всички в нея щеше да полети във въздуха.

— Тези каси трябва да се натоварят на камионите — каза Борн на новодошлите.

Водачът им се намръщи.

— Мислех, че остават тук.

— Промяна в плановете — отвърна Борн с ясен и авторитетен глас, който накара войниците автоматично да му се подчинят. — Заповедта идва лично от Семид Абдул-Кахар.

Мъжът сви рамене и направи знак на хората си. Подминаха касите на дон Фернандо и се заеха първо с тези зад тях. Борн трябваше да вземе ключово решение. Имаше възможност да излезе през рампата покрай пазачите и да тръгне по задната улица, но така щеше да изостави Ребека, а не можеше да си го позволи.

Щом мъжете вдигнаха първата каса, Борн се обърна и се върна обратно по пътя си — през халето, нагоре по стълбите и в открития коридор, който водеше до складчето и стълбата, по която се излизаше на покрива, по-дългия, но по-приемлив път към свободата.

Отвори вратата и влезе в стаичката, но се озова срещу дулото на малка берета със сребърна дръжка, калибър 22. Приличаше на оръжието, което Вивека Норен беше извадила срещу него в стокхолмската дискотека преди много години. Намираше се в ръцете на красива русокоса жена. Имаше светлите очи на Вивека и беше пълно копие на Кая, но от заплашителното й изражение и поведението й си личеше, че не е тя. Беше сестра й, близначката с множествената личност, опасната Скара.