Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 218

Когато стигна на средата, тя се хвана за въжето и го последва. Шумът от камионите беше спрял и се налагаше много да внимават, за да не се издадат. Борн стигна до парапета, хвана се за него с една ръка и се надигна, за да надзърне през ръба. Видя двама пазачи. Единият стоеше в центъра на нещо, което приличаше на огромна мишена, нарисувана на плоския покрив. По обиколката й бяха наредени ярко светещи сини диодни лампички. Вторият пазач се беше надвесил над парапета, подпрян на него с две ръце, и наблюдаваше оживлението на рампата.

Борн се прехвърли през парапета и приклекна на покрива. След секунда Ребека се присъедини към него.

— Имат си площадка за хеликоптер — прошепна тя в ухото му. — Сложили са лампичките, защото очакват кацане.

Той кимна.

— Очевидно истинският Семид Абдул-Кахар ще си тръгне оттук.

От едната страна на кръга имаше капак, покрит с трева, достатъчно голям, така че през него да могат да минават хора и да се пренася оборудване от вътрешността на сградата към хеликоптера и обратно. Предоставяше лесен начин да пристигнеш или да си тръгнеш бързо. Борн направи знак на Ребека да се заеме с пазача отзад, а за себе си остави мъжа при площадката за кацане.

Покривът, застлан с чакъл, беше осеян с щрангове, варели за вода, тръби и шахтите на асансьора и системата за вътрешна вентилация. Той пропълзя между тях. Дотук беше лесната част, защото можеше да се движи в сенките им. Осветеният от лампичките кръг беше съвсем друга история. Когато спря да си почине зад шахтата на асансьора, взе камъче от земята и го хвърли по варела с вода на шестдесетина метра от дясната му страна.

Пазачът веднага извърна глава и като свали автомата си, бавно се приближи до мястото, където камъчето изтрака по варела, и го обиколи. Щом пазачът обърна гръб, Борн притича през отделящото ги пространство, скочи отгоре му, сграбчи го с ръка през гърлото и му счупи врата. Остави безжизненото тяло на земята и взе автомата от непомръдващите ръце на жертвата си.

Заобиколи на бегом варела и пое към задната част на покрива. Видя другия пазач, проснат на чакъла. Ребека се беше надвесила над него, но не беше сама. Към нея се промъкваше третият пазач, който досега беше останал скрит от погледите им. Понеже не искаше да стреля, Борн изтича насреща му, но докато го наближи на една ръка разстояние, тя се обърна, удари го с дулото на автомата си, заби юмрука си в корема му и го сграбчи за гушата. Пазачът се изви назад, мъчейки се да предупреди с изстрел колегите си на рампата. Ребека се видя принудена да пусне шията му, за да откопчи автомата от неговите ръце. Оръжието издрънча по покрива, но в дланта му проблесна нещо и той замахна. Ребека промуши ръка край тялото му, хвана и рязко извъртя ръката на пазача. Лакътят му изпука, мъжът изстена и падна на колене, тя го удари с ръба на дланта си по основата на носа и хрущялът хлътна в мозъка му. Той се катурна на земята, мъртъв още преди да я докосне.