Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 203

— Да оставим Зачек сам да прецени това.

— Малко съм изненадан, че сте напуснали бункера на московската си централа.

— Някои неща си струва човек сам да направи — отвърна Берия. — Иначе къде остава удоволствието?

— Правилно постъпвате, като не се доверявате на Зачек.

— И вие го разбрахте, макар и по трудния начин. — Берия скръсти ръце пред гърдите си. — Знаете ли, генерале, проблемът ви е, че сте твърде доверчив. Да ме убият, не мога да разбера как се задържахте на мястото си толкова дълго.

— При това преуспявайки — допълни Борис. — Нека да наричаме нещата с истинските им имена.

— Определено не проявявате страх — намръщи се Берия.

— Скоро ще поправим тази грешка. — Той се усмихна щастливо. — Наистина, генерале, никой не вярва, че сте оставили Черкезов да умре, без да си изпее и майчиното мляко.

Борис се загледа в него. После със свит пръст го повика да се приближи. Берия се огледа, сякаш се страхуваше да не би това да е капан, но после се наведе и приближи главата си до тази на Борис. Миришеше на скъп одеколон.

— И Сталин си слагаше одеколон, Берия. Знаехте ли го? — Борис изцъка с език. — Мъже, които си слагат одеколон. — Сви рамене, доколкото това беше възможно с масажиста на гърба му. — Какво повече да кажа?

Берия се усмихна насилено.

— Почакайте малко, Зачек ей сега ще се върне. Ако не е намерил нищо…

— Повярвайте ми, няма да е намерил.

— Ако не е — повтори Берия, подчертавайки думите си, — ще ви преведем в тайната ни квартира. Там имам хора, които са абсолютни специалисти.

— Предполагам, че ги знам по име или съм чувал за тях — каза Борис.

Берия го погледна въпросително.

— Не ви разбирам, генерале.

— Малко хора ме разбират. — Борис разтвори лявата си ръка и го остави да види ключа.

Берия го взе от ръката му.

— Това ли е?

— Черкезов трябваше да го предаде на Семид Абдул-Кахар.

Берия рязко вдигна глава и черните му очи на невестулка се забиха в тези на Борис.

— Този терорист е тук?

— Според Черкезов — отвърна Борис. — Резиденцията му е в старата синагога в „Баб Тума“. Ако предположим, че съм в тази баня от един час, срещата е след два часа.

Сянката на подозрение за секунда помрачи победоносното изражение на Берия.

— Защо ми казвате това, генерале?

— Знам кога са ме надиграли. И нямам желание да ме откарват в тайна квартира, пълна с остри нокти и зъби.

Берия въздъхна точно когато в стаята отново влезе Зачек, хвърли ключа от шкафчето на пода и поклати глава.

— Скъпи генерале, благодаря ви за любезното съдействие, но се страхувам, че не мога да ви оставя тук. Не мога да оставям нерешени проблеми зад себе си.

Той вдигна очи към масажиста и му кимна. Мъжът моментално сграбчи Борис в мечешка хватка. Берия се обърна, без да се интересува от по-нататъшната му съдба. Вдигна ключа и го показа на Зачек. Докато двамата излизаха, Зачек му хвърли един последен поглед, който можеше да означава всичко. Борис не му обърна внимание — беше се концентрирал напълно върху това, което му предстоеше да извърши.

Масажистът се беше надвесил над масата. С лявата си ръка бе затиснал врата му, а с десния крак — долната част на таза му. С дясната си ръка Борис напипа дървеното трупче под масата и го дръпна със същите решителност и устрем, с които веднъж дръпна халката на ръчна граната.