Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 202
Ерик Лустбадер
Пълнобузест готвач изскочи от кухнята.
—
—
Той разтърси ръката на Борн и му каза нещо, което не се чу от шумотевицата.
След като се настаниха, Ребека каза:
— Не ни трябва меню. Балтасар ще ни направи специалните си блюда, вероятно фаруж, защото знае кои са любимите ми ястия. Имаш ли представа какво е това?
— Пиле с люти чушки и лук — отвърна Борн.
Донесоха им чиния с лозови сармички. Ребека поръча мате, аржентински чай, отскоро станал популярен в Сирия.
— И така — попита Борн, докато се хранеше, — защо живееш в „Баб Тума“?
Тя облиза зехтина по пръстите на дясната си ръка и му отвърна:
— Историята на евреите е тук. Разбира се, Медина пази историите и на други народи, но тази на евреите е най-вълнуваща — безстрашна, тъжна и смела.
— Сигурно съжаляваш, че почти не са останали евреи тук.
— О, да.
Матето пристигна и сервитьорът им го наля по чашите.
Борн го остави да изстине, но Ребека започна да пие чая си през сребърна сламка.
— Тъжно е да се гледат всичките тези руини — каза той, — изоставените сгради, заключени и тъмни. И най-вече синагогата.
— А, синагогата поне вече не е празна. Наскоро започнаха да я ремонтират.
— А има ли служби?
— Някакъв арабин живее в нея, не постоянно, но все пак… — Тя поклати глава. — Невероятно, нали?
— Понякога така свършват нещата — каза Борн. — Тъжно и смешно.
Тя си допълни чашата и поклати глава отново.
— Не би трябвало да е така. Не е редно.
Празната чиния изчезна и на нейно място се появи друга, пълна с фалафели.
— Разкажи ми за синагогата. Кой живее в момента там?
— Никой не знае всъщност — намръщи се Ребека. — Или поне не си признава. Но в този град тайните са обичайно нещо.
— Ти живееш доста наблизо. Сигурно си видяла арабина да влиза или да излиза.
Тя се усмихна и наклони глава така, че очите й блеснаха на светлината.
— Защо се интересуваш толкова от синагогата?
— Имам работа с арабина, който живее там.
Тя остави чашата си.
— Знаеш името му?
— Да.
— Как се казва?
Той лапна един фалафел.
— Защо се интересуваш толкова от него?
Смехът й беше като кадифе.
— С теб имаме общи интереси.
— Май така изглежда. — Борн отпи от чая си. — Името му е Семид Абдул-Кахар.
— Наистина ли? Известен ли е?
— В някои среди да. — Спогледаха се и Борн прочете в погледа й, че знае повече, отколкото казва. Пристигна основното им ястие, вдигайки ароматна пара. Врявата около тях беше станала толкова оглушителна, че трябваше да се навеждат през масата, за да се чуват.
— Семид Абдул-Кахар е терорист — каза Ребека, — въпреки че гледа да не се издава.
— Откъде знаеш?
— Еврейка съм — отвърна тя.
Причината за интереса й към човека, осквернил синагогата, стана ясна.
— Няма да намери нищо интересно в шкафчето ми — каза Борис.
