Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 233

Отиде до скрина, смутено отбелязвайки, че се държи като хората със сексуални перверзни, които в крайна сметка ставаха негови пациенти. Издърпа най-горното чекмедже, което се оказа пълно догоре с най-фино и женствено дамско бельо — Тони рядко беше виждал такъв лукс, и то само по витрините на скъпите магазини. Но дори тук цареше същият порядък. Сутиените бяха подредени в единия край на чекмеджето, миниатюрните бикини — в другия. Той плъзна ръка по коприните и дантелата. Пръстите му не се натъкнаха на нищо необичайно.

В следващото чекмедже имаше спретнато сгънати тениски и копринени блузи, както и всевъзможни чорапи и чорапогащници.

Най-долното беше пълно с неизброимо количество пуловери.

Тони затвори и него — в скрина нямаше нищо друго, освен дрехи.

Започна да оглежда леглото. Беше огромно, със старинна табла от ковано желязо, боядисана също в кремаво. Помисли си каква голяма част от съзнанието му се занимава постоянно със сексуални перверзни, щом не можеше да погледне такова легло, без да помисли за садомазохистичен секс, предполагащ завързване на обекта към леглото.

От двете страни на леглото имаше нощни шкафчета с лампи. По нищо не личеше от коя страна спи Джен.

Отвори чекмеджето на по-близкото шкафче. Беше празно. В чекмеджето на другото имаше няколко книги с лесбийска еротика, една на садомазохистични теми, изкуствен пенис и анален стимулатор. Нищо особено, каза си той.

— Разбира се, може и да съм се заблудил — макар да ми се струва малко вероятно — продължи Тони на глас. — Ако обаче съм се объркал, това може да ме постави в много неудобно положение.

Той затвори чекмеджето и продължи да се озърта.

Едната от стените в стаята се състоеше изцяло от врати. Тони отвори едната и се озова в малка баня. Тук нямаше къде да се скрие нещо. Втората врата водеше към просторен дрешник, който продължаваше по дължината на стаята до самия й край. Тони влезе и тръгна покрай редовете окачени дрехи, прокарвайки ръка по тях. Костюми, панталони, жакети, блузи, две вечерни рокли. Всичко беше чисто и изгладено, някои от дрехите висяха още в пликовете, с които са били взети от химическо чистене. Той коленичи, за да види дали няма да открие нещо зад обувките. Очевидна беше слабостта й към каубойски ботуши, която Карол вероятно би определила като потискаща.

Докато ровеше сред ботушите, пръстите му докоснаха хладен метал. Тони протегна ръка по навътре и напипа метална кутия за документи, пъхната в една ниша в стената.

— Бинго — прошепна той. Издърпа кутията на светло и опита последния неизползван ключ.

Ако се съдеше по това колко леко се завъртя ключът, ключалката явно често се отваряше и затваряше. Без да се надява да види нещо повече от поредното порно, Тони вдигна капака.

Карол стоеше на стълбищната площадка на „Гроув Теръс“ и наблюдаваше специалистите от отдел „Местопрестъпления“ да вършат своята бавна, досадна и загадъчна работа. Чуваше гласа на Стейси, която говореше с някого на горния етаж.

— Добре ли познавахте Карл Макензи?