Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 232

Сега е време да разчистя и да приключвам. Озъртам се, за да видя нещо подходящо, обикаляйки улиците на около две мили разстояние от жилището на Карл. Успявам да открия търсеното в дъното на една малка уличка. Контейнер, пълен със строителни отпадъци, изпотрошени мебели, тухли и всякакви други боклуци. Спирам в началото на уличката и измъквам разкъсаната от изстрела възглавница. Натъпквам я в някакви останки от разбит скрин и само след минута съм обратно в колата.

Налага се някой да ме види възможно най-скоро далеч оттук, но искам първо да видя Пола. Копнея за нея — от сутринта измина много време, а Карл вече няма да ми носи видеозаписи. Ще се наложи да отида там лично, за да сменя касетата и да проверя състоянието й. Напъхването на изкуствен пенис с бръснарски ножчета по него във вагината й няма да е чак такова удоволствие. Да накараш някой друг да го направи — ето това вече е нещо. Но в първоначалния ми план така или иначе не бе включен вариант, според който аз да си цапам ръцете.

Но сега няма друг изход. Ако я оставя да умре без моя намеса, това би отнело много време. Може да успеят да открият мястото, където я държа, много преди това. И макар дотук нищо да не доказва моето участие, предпочитам тя да е мъртва, когато я намерят.

Разбира се, ако остане жива, удоволствието ми ще бъде далеч по-продължително… Да я наблюдавам как се бори с това, което й е причинила моята сила — това би било изключителна наслада. Така ще имам какво да ме забавлява, докато търся нова маймуна, която да дресирам.

Да. Може този път да се позабавлявам, проявявайки милост.

Но преди това ще я накарам отново да страда.

Безукорно чистият кремав мокет покриваше и пода на целия горен етаж. Стаята, чиято врата беше точно срещу стълбището, очевидно беше голямата спалня. Въпреки че и тук цареше същият безкомпромисен порядък като в дневната — леглото беше идеално оправено, по столовете нямаше нахвърляни дрехи, вещите по тоалетната масичка бяха подредени като инструментите на доктор Върнън в патоанатомията — общият изглед на спалнята се разминаваше с очакванията му. Макар че атмосферата си оставаше стерилна, това помещение очевидно беше замислено като своеобразен будоар. Тапицериите бяха в прасковенорозово и кремаво, завесите хармонираха със спалното бельо, в цялата стая имаше повече волани и къдрички, отколкото Тони беше виждал извън магазините за спално бельо в търговските центрове.

— Каква роля се опитваш да играеш тук? — продължи той разговора. — Кого водиш на това място? Може би се опитваш да приспиш бдителността им, да ги заблудиш, че всъщност не си кръвожадна акула?