Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 235

— Страхотно, Сами.

— Тази гадост ще те убие — отбеляза строго той. — Ще ти запуши артериите, ще затлъстееш.

Тя поклати глава.

— На мен нищо не ми се лепи.

Еванс я изгледа цинично.

— Да се чуди човек защо.

Тя му смигна.

— Много физически упражнения.

— Да не говорим пък за стимулиращите медикаменти.

Хъни го изгледа разочаровано.

— Е, Сами, не разваляй всичко.

— Аз съм ченге, Хъни, не мога да се променя — тя само се понацупи тъжно в отговор на думите му. — Помниш ли какво си говорихме онзи ден?

Тя кимна.

— Имах чувството, че се каниш да ми кажеш нещо. И тогава влезе сержант Шийлдс и ти духна веднага.

Хъни преглътна. Печелеше време, обмисляше. После каза:

— Отвращава ме тая жена.

Той сви рамене.

— Тя просто си върши работата, също като мен.

Хъни го изгледа недоверчиво.

— Така ли му казват вече?

Разговорът не приемаше очакваната насока, но Еванс умееше да изслушва хората, особено когато ставаше дума за сдобиване с нови полезни сведения.

— Какво искаш да кажеш? — подтикна я той.

Хъни вдигна очи към тавана.

— Хайде бе, Сами. Да не искаш да кажеш, че не знаеш нищо за тези от нравствената полиция и извънслужебните им занимания?

Първоначално той не можа да я разбере.

— Да не искаш да ми кажеш, че Джен Шийлдс взема подкупи?

Тя измъкна парченце бекон измежду ситните си като на гризач зъбки.

— Не така, както ти си мислиш. Не взема пари.

Хъни разбираше защо мълчи той. Очакваше тя да му го каже ясно, като че ли така щеше да му бъде по-лесно да повярва.

— Приема плащания в натура. Принуждава някои от момичетата да спят с нея.

Еванс никога не бе харесвал Джен, но я считаше за добър полицай. Тя беше тази, която откри снимката на Тим Голдинг. Работеше неуморно за спасяването на Пола. Не му беше приятно да си я представя в светлината, която Хъни хвърляше върху нея.

— Стига, Хъни — възрази той. — На хората им е най-лесно да обвиняват ченгетата, те са лесна мишена.

Хъни остави вилицата и ножа. Изглеждаше напълно сериозна и потисната.

— Чукала ме е и мен — грубо, накара ме да легна по лице на една маса. После ме би. Не можех да вървя дни наред. А друг път ми напъха бутилка от кока-кола в задника. Имаш ли представа какъв ужас изпитах, когато усетих стъклена бутилка в себе си — точно по такива неща отпада безценната ти сержант Шийлдс.

Той съзнаваше, че тя говори истината, но нещо в него се съпротивляваше да я приеме.

— Трудно ми е да ти повярвам, Хъни.

Тя изкриви устни и каза с горчивина:

— Ами нали затова й се разминава вече от толкова време. Не обичате да чувате такива гадости за своите хора.

— Трябваше да подадеш оплакване.

— Да бе. Като че ли някой щеше да повярва, че такава свястна дама, следовател при това, ще тръгне да насилва и бие някаква си уличница като мен — тя взе отново приборите и се зае да реже пържената филия и да я топи в жълтъка.

— Случвало ли се е подобно нещо и с други жени?

— Само с няколко, поне доколкото знам. Тя пробира, а пък ние си траем, за да не ни лепне някакво обвинение и да ни прибере. Всички я мразим. Лигави ни се, кара ни да я целуваме. А пък, разбираш ли, ние никога не правим такова нещо с клиентите си. Гадно е. И никога не знаеш кога ще си поиска пак. Появява се изневиделица и това е — тя го погледна изкосо, съзнавайки, че сега ще нанесе довършващия удар. — Затова й викаме Паяка.