Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 231

— Отворете! Полиция! — влагайки в гласа си целия гняв, безсилната си ярост и страховете от изминалите дни.

Никакъв отговор. Кевин застана до нея и заблъска така силно по вратата, че дървото се пукна.

— Отваряй, Карл. Играта свърши.

— Разбий вратата — каза Карол.

Кевин отстъпи назад и се хвърли с всички сили към вратата. Тя затрепери, но не се счупи. Когато той отстъпи, за да направи нов опит, Стейси се намеси.

— Мога ли да опитам?

Кевин едва не се разсмя.

— Ти ли?

Но Стейси не му обърна внимание. Тя застана с рамо към вратата и си пое дълбоко дъх. После се сви и изведнъж ритна рязко с крак встрани, улучвайки вратата точно при ключалката. Чу се пукот и вратата се отвори.

— Да му се не види — беше коментарът на Кевин.

Карол изгледа удивено Стейси.

— Ти си пълна с изненади — каза тя и бутна докрай вратата. Гледката, която се разкри пред тях, пропъди мигновено обзелото ги весело удивление. Карл Макензи лежеше по гръб на леглото, кръв и мозък бяха опръскали завивките и стената зад него. Въздухът беше просмукан с тежкия, метален вкус на кръв. В дясната ръка на мъртвия имаше пистолет, пръстите му бяха все още присвити около него.

— Рана от огнестрелно оръжие на дясното слепоочие. Пистолетът е в ръката му — отбеляза автоматично Карол.

— Господи, не! — извика Кевин. — Шибано копеле! Защо не пожела да каже къде е Пола? Шибано егоистично копеле!

— Прилича ми на самоубийство — отбеляза Стейси.

Карол се наведе напред и започна да оглежда трупа отблизо.

— Само че не забелязвам барутен нагар около раната — тя протегна ръка и докосна тялото. — Още е топъл. Изключително удобно.

Стейси се намръщи.

— Удобно за кого?

— За човека, който иска да повярваме, че Карл Макензи е бил достатъчно интелигентен, за да организира няколко убийства и да отвлече ченге.

— Не разбирам. Нали са открили негови отпечатъци по предавателя на Пола? Да не искате да кажете, че е работил с още някого?

Карол въздъхна.

— Не с някого, Стейси. За някого.

В крайна сметка не беше чак толкова неприятно. Не е толкова вълнуващо като удоволствието да караш другите да работят за теб, но все пак доставя наслада. Съзнанието, че имаш властта да отнемеш живот и смелостта да го сториш: как да не изпиташ почти върховно удоволствие?

Питам се колко ли ще издържи версията за самоубийство. Зависи от това дали ще го открият, защото го търсят като отговорен за убийствата, или просто ще го намерят случайно. Ако го открият ледената блондинка и верните й псета, няма да мине дълго, преди да разберат, че Карл не е бил сам, когато е издъхнал. Жалко, че се наложи да използвам възглавницата, но нямах заглушител, а освен това беше по-важно да се измъкна навреме, отколкото да се забавя, подреждайки както трябва сцената, та после някой любопитен съсед да забележи, че излизам от сградата след изстрела.

Може би трябваше да се опитам да разиграя версия, според която докато сме разговаряли, той внезапно е извадил пистолет и се е застрелял. Щях да бъда герой на деня. Но това би бил много рискован подход, а аз стигнах толкова далеч именно защото се научих да не поемам излишни рискове. Умея да изчаквам момента, в който шансовете са на моя страна. Така беше и с дресираните маймуни — винаги изчаквах да се почувстват достатъчно задължени към мен, преди да започна да дърпам конците. В случая с Дерек унищожих материали по обвинение в изнасилване, доказващи вината му. Карл винаги можех да държа изкъсо, защото търгуваше с наркотици.