Читать «Чуждото страдание» онлайн

Вал Макдърмид

Чуждото страдание

„… чуждото страдание остава опит неопределян, неизносен в разкаяния.

Менят се хората и се усмихват, но скръбта остава.“

Т. С. Елиът, „Четири квартета“, прев. В. Свинтила

„Смърт, ужас, чудеса и страхотии гъмжат навред! Всевишни, изведи ни от този страшен остров!“

Шекспир, „Бурята“, прев. Валери Петров

Благодарности

Както обикновено, дължа благодарности на всички, които отделиха от времето си и ми помогнаха с познанията си, за да не допускам неточности. Благодаря на девическото училище „Грийнфийлд“ за първоначалния тласък на повествованието, на Ангъс Маршал за съветите му относно приложението на компютърни системи в полицейските разследвания; на доктор Рей Мъри за напътствията относно геологическите анализи; на доктор Сю Блек за въпросите, свързани с патоанатомията; на Бриджит Бейли за юридическите съвети, и на покойната Кейти Уилкс, която първа ме запозна с проблематиката на отношенията между духа и тялото.

Благодаря за постоянната подкрепа на Джулия Уиздъм и Ан О’Брайън от издателство „Харпър Колинс“, на Джейн, Бру, Ана, Клеър и Тери от литературна агенция „Грегъри енд къмпани“; на Трина Фър от „Ривърдейл“; както и на Сандра, Кен и Робсън от „Коустъл“.

С обич и благодарност на Лесли, Сандра, Джулия, Джейн, Мария, Мел, Маргарет, Ники, Джени, Мери, Джули, Пола, Джей, Дайана, Стела, Шели, Дафни и Бънти Ал — моя личен, страховит женски полк, който прибира ранените от бойното поле — защото се грижиха за мен, докато се възстанових.

Първа част

Не е задължително да си луд, ако чуваш гласове. Не трябва да си кой знае колко умен, за да знаеш това. Макар наистина да си извършил такива неща, от чиито описания на съдебните заседатели им призляваше, поне си достатъчно интелигентен да съзнаваш, че това все още не те определя като луд. Какви ли не хора чуват гласове — това е всеизвестно. То е същото като телевизията. Макар да си склонен да повярваш, докато гледаш, все пак е ясно, че не е истинско. Пък все някой е измислил всички тези неща, нали, при това без да се озове на същото място като теб. Изглежда съвсем логично.

Така че не си обезпокоен — е, поне не много. Добре де, всъщност те провъзгласиха за луд. Съдията свърза името ти, Дерек Тайлър, с определението „луд“. Но макар да е умно копеле, съдията не съзнаваше, че по този начин само изпълнява предначертания план. Това е начинът да се избегне доживотната присъда, която неминуемо се произнася, ако някой извърши това, което си извършил ти. Ако успееш да ги убедиш, че не си бил наред, докато си правил всичко това, значи всъщност не ти си извършил престъплението, а лудостта, която се крие у теб. Значи не си лош, а просто луд, и е съвсем естествено да се очаква, че можеш да бъдеш излекуван. И те прибират в кукувичарника вместо в панделата. Така докторите могат да се поровят в главата ти и да поправят повредата.

Разбира се, всъщност няма никаква повреда, но най-добре за теб е да си траеш, вместо да им обясняваш, че си нормален като всеки от тях. А после, когато му дойде времето, ще проговориш. Ще ги накараш да си повярват, че магиите им са подействали и са те превърнали в човек, когото спокойно могат да пуснат отново на свобода.