Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 230

В нишата до камината имаше вградени рафтове за книги. Тони отиде до тях и започна да ги оглежда, но вниманието му беше привлечено от лаптопа на масата в трапезарията. Той мина под арката, отвори го и го включи. Докато го чакаше да зареди, той отново започна да оглежда рафтовете.

— Трябва да има някакъв запис — мърмореше той.

На по-ниските рафтове имаше видеокасети, на по-високите — книги. Повечето книги бяха на теми, свързани с хомосексуализъм — от елементарни любовни романи до по-сериозна литература, произведения на писатели като Сара Уотърс, Али Смит и Джанет Уинтърсън. В абсолютно несъответствие с тях Тони забеляза и присъствието на половин дузина опърпани издания на романите на Джон Бюкън с меки корици.

На най-горния рафт имаше учебници по право и полицейски наръчници. Той се приведе, за да огледа видеокасетите.

Американски полицейски сериали от рода на „Закон и ред“ и „От местопрестъплението“. Имаше и лесбийска класика от рода на „Прикована“ и „Научи ме на любов“. Тони извади произволно няколко касети, но кутиите отговаряха на съдържанието.

— Трябва да има запис — продължаваше да шепне той. Върна се при компютъра и впери очи в него. Проблемът беше там, че не разбираше много от компютри. Знаеше достатъчно, за да задейства програмите, които му бяха необходими — и нищо повече. Трябваше му Стейси Чен. Но точно в момента със същия успех можеше да си пожелае и разходка на луната.

— Записът няма да е тук. Ти си прекалено умна, за да постъпиш така. Знаеш много добре на какво са способни специалисти като Стейси. Не, ти имаш нужда от нещо, до което да имаш директен достъп, без обаче да оставяш следи — той се озърна. В това помещение не можеше да се скрие нищо. Където и да криеше кукловодът записите, напомнящи му как упражнява абсолютната си власт, не ги бе скрил тук.

Тони се насочи към стълбите. Не се безпокоеше, че може да бъде заловен — знаеше, че всички подчинени на Карол работят тъкмо сега по двайсет и четири часа в денонощието. Щеше да мине още доста време, преди Джен да се прибере у дома. Той можеше спокойно да продължи да търси.

Тримата следователи тичаха нагоре по слабоосветените стълби на „Гроув Теръс“ №7, без да обръщат внимание на стреснатия студент, който им беше отворил и сега викаше след тях:

— Ей, какво по дяволите…

Те се блъснаха един в друг, спирайки на площадката пред вратата на апартамент №4. Карол започна да блъска с юмрук по вратата и завика: