Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 229

Настана тишина. Тони изтри потта от лицето си с две ръце и тръгна да оглежда къщата, която според него бе бърлога на Паяка. Доказателствата, които го бяха довели до това убеждение, не биха убедили нито един криминалист. Можеше да си представи изражението на Карол, ако споделеше с нея подозренията си.

— Досетих се, когато тя заговори за властта и подчинението. От презрителния й тон, когато говореше за слабите — би казал Тони. А после щеше да наблюдава как по лицето на Карол се изписва борбата между желанието й да му повярва и професионалната й зависимост от осезаеми доказателства. Всъщност имаше и още нещо, но то също не беше от материално естество. От самото начало го безпокоеше въпросът с прерязването на кабела. Ако Пола беше забелязала, че се е случило, би започнала незабавно да се съпротивлява. А за да не забележи, убиецът е трябвало да го направи, без да я опипва, за да го търси. За да го напипа незабавно, извършителят не би могъл да разчита на късмета си. Трябва да е знаел къде точно минава кабелът — а това са знаели единствено Карол и останалите от екипа.

Първоначално го заинтригуваха Чен и Еванс. Те бяха очевидни аутсайдери заради расовата си принадлежност. Не беше трудно да си представи постепенно нарастващата у тях ненавист, когато година след година са се виждали изправени срещу система, безмилостно устроена да дава властта в ръцете на другите. Особено подходяща му се виждаше Стейси Чен поради маниакалната й привързаност към машините. Очевидно беше, че общуването с хора я затруднява, което, ако тя беше убиецът, би я изкушило да ползва друг човек като изпълнител. У Еванс също се забелязваше студенина, отчужденост, което показваше, че е склонен да използва хората за постигане на собствените си цели.

И тогава осъзна, че Джен не само също е аутсайдер, но е и аутсайдер по начин, който създава уникална връзка между нея и Пола. Затова насочи сутринта разговора в насока, за която се надяваше, че ще му помогне да опознае Джен по-добре. Така и стана. И тогава си спомни как Карол му каза, че Джен е съпровождала Пола, когато тя е купувала дрехите, с които играеше ролята на проститутка. Никой не е бил в по-изгодна позиция от нея, когато е трябвало да се прецени откъде точно минава кабелът. Затова Тони беше тук, залагайки всичко на идеята, подсказана от инстинкта му на ловец.

Той включи осветлението в просторното антре. Това беше рисковано, но не би имало никакъв смисъл да се лута в тъмното. Подът бе изцяло покрит с плътен светлобежов мокет, който се простираше и по пода на дневната, и нагоре по стълбите, и беше безукорно чист. В този дом не живееха нито деца, нито животни. Сведе очи към пода и забеляза чифт широки пантофи, оставени до входната врата. Мръсотията на външния свят не биваше да оскверни вътрешността на къщата.

Той отиде до дневната, застана на прага и започна да оглежда обстановката — първоначално най-общо, за първо впечатление, а после се зае с подробностите. Помещението беше просторно, разделено със сводест портал, който водеше частта с меката мебел към трапезарията. Два огромни кремави дивана се ширеха в първата част, на всеки имаше по четири тъмночервени възглавници, разположени на еднакво разстояние една от друга. Пред единия диван имаше ниска масичка от дърво и стъкло. На масата бяха симетрично подредени програмата на телевизията и сутрешният вестник. Стените бяха боядисани в малко по-тъмен тон от килима. Над камината с изкуствен огън висеше репродукция на едно от геометричните творения на Мондриан. В единия ъгъл имаше телевизор с плосък екран, а под него — DVD и видеоплейъри.