Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 227

Спирам колата малко по-далеч от мръсния бордей, в който живее. Вече се смрачава и всички толкова бързат да се приберат на топло, че не обръщат внимание на нищо около себе си. Проверявам в огледалата, убеждавам се, че никой не гледа към мен, и вадя пистолета от жабката. Допирът до оръжието ме изпълва с наслада.

Наоколо е чисто, аз слизам с приведена глава и тръгвам забързано към целта си. Имам ключ от външната врата, отварям си и се изкачвам тичешком до първата стълбищна площадка. Срещу мен има две мръснозелени врати. Протягам облечената си в ръкавица ръка и почуквам на вратата, на която е изписана с боя цифрата четири.

Чувствам как пулсът ми се ускорява. Никога не ми се е случвало да застана лице в лице с жертвата, и се питам как ли ще се почувствам. Минават няколко секунди и вратата леко се открехва. Карл наднича през пролуката, облечен само в провиснали гащи и смачкана тениска. Явно сега се събужда. На лицето му е изписано подозрение, но когато ме вижда, изражението му се прояснява.

— Здрасти — казва той. — Не ви очаквах.

Отстъпва назад и аз влизам. Стаята е мръсна и разхвърляна. Леглото е разтурено, дрехите — натрупани на купчини, на стената има плакат на Бритни Спиърс. Мирише на мастурбация и пот. Всеки път, когато идвах тук, ме потискаше мисълта, че това беше най-доброто, което можах да намеря.

Карл пелтечи нещо, но днес следобед нямам време за празни приказки. Предполага се, че съм на съвсем друго място. Изваждам пистолета и забелязвам с удоволствие как по лицето му се изписва паника. Не е кой знае колко умен, но дори той знае какво може да означава пистолет, чието дуло е опряно до главата му. Извиквам го обратно към леглото.

— Направих всичко, както казахте. Не съм казвал нищо на никого — хленчи той. Краката му опират в ръба на леглото и той пада назад върху него. Междувременно е започнал да плаче. — Обещавам да не ви предам.

Настройвам се да говоря с гласа, който ми трябва. Гласът, на който той е привикнал да се подчинява.

— Легни, Карл. Легни и всичко ще бъде наред. Аз съм Гласът. Каквото и да ти кажа да направиш, ще бъде за добро. Аз съм Гласът, Карл. Легни.

Подходът ми има ефект. Подсъзнанието му надвива паниката — достатъчно, за да се подчини на нарежданията ми. Трепери и се поти, но изпълнява.

Вземам възглавницата и я поставям от едната страна на главата му. Притискам дулото на пистолета във възглавницата. Очите му са разширени, но ме гледат доверчиво.

— Аз съм Гласът — напомням още веднъж. — Твоят Глас.

И натискам спусъка.

Карол вдигна очи от досието, което четеше, и видя, че в стаята е влязъл един от специалистите по пръстови отпечатъци.

— Току-що получихме отговор за подадените отпечатъци — каза той.