Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 225

Мислеше си, че човек направо може да се побърка на такова място. Не се виждаше нищо друго, освен сиви скали и зеленикавокафява растителност — не, грешка, сиви скали, зеленикаво–кафява растителност и тук-там по някое езерце със сиво-кафяви води. Понякога се оказваше, че сивият камънак е рушащата се стена на нещо, което някога може да е било къща или обор. Много рядко се срещаха признаци, говорещи за човешко присъствие. Единствените живи същества, които срещаше тук-там, бяха овцете. За два часа се размина с две коли, и двете пътуващи в обратната посока — един ленд роувър и един червен пощенски микробус. Дон предполагаше, че на някои хора може да им харесва самотата и величествената природа, но той се чувстваше привлечен от градския шум и суматоха.

Когато разглеждаше картата, бе предположил, че ще успее да открие лисичата дупка на Ник Сандърс за няколко часа — още преди някой да забележи, че го няма. Щеше да залови беглеца и да си възвърне себеуважението. Тогава славата и успеха щяха да му осигурят прошка заради неподчинението. Карол щеше да бъде принудена да признае способностите му, ако успееше да отведе обратно Ник Сандърс още преди свечеряване.

Но освен всичко останало тук и мракът се спускаше по-бързо. Беше още ранен следобед, а дневната светлина започваше да чезне. Щеше да има късмет, ако се добереше до Акмелвик, преди да падне нощта — за връщане до Брадфийлд и дума не можеше да става. Искаше му се да се беше сетил да вземе фенерче. Подозираше, че уличното осветление на Акмелвик няма да бъде на висота. Ако изобщо попаднеше на някакви признаци за цивилизация по пътя, смяташе да спре и да си накупи някои необходими неща.

Зачуди се дали тук се намира шоколад.

Тони беше избрал да се разположи на бюрото, където обикновено седеше Кевин Матюс по простата причина, че когато седеше тук, Карол не можеше да види от кабинета си какво прави. Тя все още говореше по телефона, което му даде възможност да прелиства спокойно телефонния указател. Заслушан в гласа й, той проследяваше с пръст колонката с имена. Все по-трудно му беше да чете ситния шрифт. Май беше време да провери зрението си.

Карол като че ли приключваше разговора.

— Да, знам, че всички смятат своята заявка за най-важна. Но тук става дума за служителка на полицията, отвлечена от убиец… — кратко мълчание. — Добре, благодаря.

Разговорът завърши тъкмо навреме — той току-що беше намерил това, което търсеше. Записа го на едно листче и пъхна листчето в джоба си точно когато Карол излезе от кабинета си и се упъти към него.

— Джен обясни ли ти? — попита тя.

— Какво да ми обясни Джен?

— Брандън иска профила. Вече заяви пред журналистите на обедната пресконференция, че ползва услугите на професионален профайлър. Което за местните медии означава, че се е обърнал към теб.

— О, това ли имаш предвид? Да, вярно. Така е, тя каза нещо такова — заговори той малко смутено, надявайки се, че тя ще го отдаде на обичайната му разсеяност. — Вероятно няма да си съгласна да спомена това, което обсъждахме снощи? — попита той с надеждата, че въпросът ще отклони вниманието й и ще й попречи да забележи нещо необичайно в поведението му.