Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 217

Тя се опита да не обръща внимание на скрития упрек.

— Не може ли да им предоставим откъс от видеозаписа? Може някой да разпознае мъжа.

— Защо не, можем. Но дали те ще го разпространят, е друг въпрос. Медиите не се вълнуват колкото нас от факта, че е изложен на опасност полицейски служител. Това, което ги интересува, е, че наоколо се навърта сериен убиец — а не спасяването на следовател Макинтайър — Брандън си тръгна, като се постара на излизане да окуражи с по някоя дума следователите, преди да се оттегли в относителното спокойствие на кабинета си.

Карол се озърна, за да види кой от подчинените й е най-близо.

— Джен? — извика тя.

Джен вдигна очи от купчината документи, които четеше, срещна погледа на Карол и се насочи към нея.

— Нещо за мен ли има?

— Можеш ли да се свържеш с доктор Хил и да го помолиш да дойде?

— Разбира се. Имате ли номера на мобилния му телефон?

Карол взе лист хартия и надраска номера. Докато пишеше, отбеляза:

— Възможно е да го е изключил, или да не се обади. Затова записвам тук и домашния му адрес. Струва ми се, спомена, че тази сутрин ще си бъде у дома.

— А ако не е там?

Карол сви рамене.

— Опитай в „Брадфийлд Мур“.

— Зовът на сродните души, а?

Карол се наежи. Точно такова нещо би казала на Тони самата тя. Но това беше нейно приятелско право — не можеше да търпи подобно заяждане от страна на подчинените си.

— Ние имаме по-голяма нужда от него, отколкото той от нас, сержант Шийлдс. Предлагам да не забравяме това.

Вместо извинение Джен сви рамене и тръгна. На нейно място до Карол застана Мерик и прекара пръсти по косата си, видимо немита от доста време. Очите му бяха хлътнали в орбитите си. Той я загледа мрачно над ръба на чашата чай. Кракът му потрепваше нервно.

— Не мога да се отърва от чувството, че би трябвало да предприемем още нещо — каза той с хрипкав от преумора глас.

— Знам. Но не ми е ясно какво би могло да бъде то. А ако ти се опитваш да се самоубиеш от изтощение, имай предвид, че няма да помогнеш никому с това, Дон — каза тя меко.

В очите му проблесна гняв.

— Пола не е просто моя подчинена — произнесе той с усилие. — Тя е моя приятелка. Знам, че това може да звучи странно. Известно ми е, че повечето хора не вярват в приятелството между мъж и жена. Но при нас нещата стоят така.

„Въпреки това не си знаел, че е хомосексуална“, каза си Карол. Но това вероятно говореше по-скоро за инстинктивната предпазливост на Пола, отколкото за липса на проницателност у Мерик.

— Вярвам ти, Дон — каза тя. — И разбирам, че затова на теб ти е много по-тежко.

— Наистина ли? — той поклати глава. — Знаете ли, тя беше на върха на щастието си, когато я избраха да работи в специалния екип. Мечтаеше да работи под ваше ръководство. От времето на случая Торп вие бяхте неин идол. Именно затова прие да работи под прикритие, въпреки че много се страхуваше. Беше твърдо решена да докаже, че може да направи всичко, което правите вие.

Думите му засегнаха дълбоко Карол, макар тя да разбираше, че той й нанася удар, за да облекчи собственото си чувство за вина, породено от неуспеха на търсенето.