Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 215

Карол й направи знак да влезе.

— Моля те, кажи, че знаеш къде се намира — каза тя със слаба усмивка.

Стейси се намръщи, като че ли не можеше да прецени дали Карол говори сериозно.

— Не, не знам това. Но се добрах до ново доказателство за вината му. Нали той ни изпрати работния си дневник за юли, в който фигурира и доклада за предполагаемия ексхибиционист?

— Когато беше толкова склонен да ни помага — отбеляза Кевин, маркирайки с пръсти кавички във въздуха.

— Е, аз поразгледах този дневник по-подробно. И знаете ли какво се оказа? Дневникът е променен, около час след появата на първите репортажи за откриването на труп в Суиндейл. Допълнил е измислени данни, за да отклони вниманието ни от себе си — Стейси беше видимо доволна от себе си.

— Благодаря, Стейси, това ще ни свърши добра работа. Браво — каза Карол. В същия момент Дон Мерик надникна през вратата и попита:

— Мога ли да вляза?

Карол кимна.

— Всъщност търсех Кевин — каза той и погледна един лист, който държеше в ръката си. — Получихме анонимно обаждане от някакъв човек, който твърди, че бил приятел на Ник Сандърс. Краят на това приятелство настъпил, когато заловил Сандърс да снима малкия му син в банята. Тогава си замълчал, защото искал да спести на детето неприятните разпити, но когато техен общ познат, който също работел в националния парк, му казал, че Сандърс е заподозрян и е избягал, решил да ни се обади. Така или иначе, според този човек Сандърс ще се укрие някъде извън града. Има необходимата опитност, за да живее сред природата. Доколкото разбирам, имало някакво място в Съдърленд, в северозападна Шотландия — заливът Акмелвик — Мерик се запъна, произнасяйки странното име, — та там Сандърс работил преди три години като домакин в някакво младежко общежитие. Това се споменава и в автобиографията, която е представил при постъпването на работа в лесничейството. Според човека, който се обади, Сандърс споменавал за някакво място там, наречено „Замъкът на отшелника“. Не помнеше подробности — само това, че някакъв лондончанин го построил на един нос, приличало на бетонна кутия. Собственикът живял там около година, не общувал с никого. Та нашият човек смята, че Сандърс ще тръгне натам. Струва си да проверим — завърши обнадеждено Мерик.

— Шансовете са доста слаби — отбеляза Карол.

Кевин направи уклончив жест.

— Може да се обадим в местната полиция и да ги помолим да следят дали ще се появи.

— Ако е работил там, със сигурност познава тамошните полицаи — възрази Мерик. — Мисля, че Кевин трябва да отиде. По обяд има полет за Инвърнес.

Карол обмисли за миг предложението му, после поклати глава.

— Възможността е минимална. Кевин, обади се на местните и им кажи да проверят какво е положението, но да го направят много внимателно. Ако нещо ги наведе на мисълта, че Сандърс може да е там, веднага ще се включим. Междувременно нека направим необходимото да бъде пуснат за общонационално издирване. Сега моля да ме извините, но трябва да се подготвя за брифинга.