Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 219

Стори го изгледа замислено.

— Странна формулировка.

— Така е, нали? Дължи се вероятно на това, че тази сутрин доста мислих на тема власт.

Повървяха мълчаливо една-две минути, после Тони попита:

— Какво е твоето схващане за властта, Том?

Между веждите на Стори се очертаха две надлъжни линии, докато той търсеше начин да изрази по-точно това, което чувстваше. Напоследък му беше по-трудно да облича в думи мислите си.

— Хората я сграбчват при първа възможност — каза той. — Притежанието й винаги предполага възникването на косвени връзки — властта на един означава подчинението на друг.

Тони се закова на място. Не беше съвсем сигурен защо, но нещо в думите на Том Стори тласна мислите му в нова посока. Заговори толкова тихо, че пациентът трябваше да наостри слух, за да го чуе.

— От потиснатия тръгва пътят към потисника… — Тони вдигна лице към небето. — Намеря ли нишката, която ги свързва, ще намеря и убиеца — той се обърна към Стори и му се усмихна щастливо. — Благодаря ти, Том. Благодаря за прекрасната мисъл. Струва ми се, че най-сетне започвам да напипвам пътя към истината.

Но истината трябваше да почака. Както беше споменал, очакваше го друг пациент, чиято психоза налагаше да насочи вниманието си изцяло към него. След около час той най-сетне напусна кабинета си, свел глава, без изобщо да обръща внимание на околния свят. Регистрираше смътно минаващите край него фигури, но едва когато стигна края на коридора, нещо успя да проникне до съзнанието му. Той спря и се озърна смръщено, търсейки източника на гласа, който имитираше досадното подвикване на Бъгс Бъни.

Джен Шийлдс се беше облегнала на стената и го гледаше широко усмихната:

— Казвам… какво става, докторе?

Внезапно го обзе тревога, но той я пропъди веднага. Ако се беше случило нещо лошо, тя нямаше да се шегува.

— Да не си решила да сменяш професията?

— Не, прекалено много си я харесвам.

Той се изравни с нея.

— Случило ли се е нещо?

Тя се откъсна от стената.

— Не, именно там е проблемът. Господин Брандън иска профил, за да има какво да подхвърли на хищниците. Дошла съм да ви закарам до полицията. Да тръгваме ли?

Тя посочи към централния коридор и тръгна редом с него.

— Откъде разбрахте къде съм? И че съм без кола?

Тя му смигна.

— Нали съм детектив.

— Така или иначе ежедневието ми не е тайна за никого. Питали сте Карол.

Джен се усмихна.

— Когато видях, че колата ви е пред вас, а вас ви няма, й се обадих. Тя каза, че сигурно сте забравили фаровете да светят и ви е паднал акумулаторът. Или сте нямали гориво. После се обадих тук.

Когато излязоха на паркинга, Тони забеляза с учудване, че колата, към която се упъти Джен, не беше обичайното безлично служебно возило, а нисък, елегантен японски спортен модел.

— Радвам се да отбележа, че брадфийлдската полиция се грижи така добре за кадрите си — каза той, докато се наместваше на седалката до шофьора.

— Доста странно чувство за хумор имате, доктор Хил — отвърна Джен.

— Хайде да си говорим на малки имена — той си пое рязко дъх, когато Джен настъпи педала на газта и колата полетя по тесния път.