Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 207

— Ще я намерим, Дон — каза тя. — Защо не си отидеш у дома, за да си починеш малко?

Лицето му се изкриви болезнено.

— У дома ли? Госпожо Джордан, аз живея при Пола. Прибера ли се, се чувствам още по-зле. Сякаш всичко ме укорява.

Карол се наруга наум за несъобразителността си.

— Не можеш ли да се прибереш при Линди и децата? Само за няколко вечери?

— Късно е. Тя дори вече не иска да разговаря с мен.

Карол стисна рамото му.

— Наеми си стая в хотел, Дон. Отделът ще поеме разноските. Но те моля да си починеш.

Той се усмихна едва-едва.

— Обещавам, ако и вие си починете.

— Прав си. Но аз поне си тръгвам сега — най-добре и ти направи същото.

Тя вървеше по коридора, потънала в размисъл, когато познатата фигура на Джонатан Франс, който вървеше наперено, облечен в кожения си костюм, я върна към действителността. Той се усмихна широко и забърза към нея, без да забелязва леденото й изражение.

— Какво правиш тук? Кой те пусна? — попита тя.

Джонатан спря и усмивката му изчезна.

— Исках да те видя. Човекът в приемната си спомни, че съм идвал преди, затова ми позволи да се кача — той я изгледа наскърбено и допълни печално: — Мислех, че ще се зарадваш.

В отговор Карол отвори най-близката врата, която водеше в една празна заседателна зала.

— Влизай тук — тя посочи с глава празното помещение. Той я последва, пооживен при мисълта, че ще останат насаме, въпреки неблагоприятните признаци. Карол затвори вратата и го загледа ядосано.

— Откъде ти хрумна да ми пращаш тук цветя?

Лицето му се изопна от удивление.

— Надявах се да ти харесат.

— Защо не ми ги изпрати у дома?

— Защото никога не си вкъщи.

— Щяха да ги оставят при някой съсед. А вместо това ти ги изпращаш тук. Случайно да ти е минавало през ума какъв клюкарник е един полицейски участък? Че в резултат на този ход личният ми живот е обект на дискусии, които се водят навсякъде — от закусвалнята до кабинета на началника?

— Не ми е дошло на ум…

— Очевидно. Водя две извънредно тежки разследвания и последното, което ми е притрябвало, са подобни странични занимания.

Засегнат, той попита рязко:

— Странични занимания? Така ли ме приемаш? Като странично занимание?

Карол сви рамене. По бузите й бяха избили червени петна.

— Ти си ме използвала — досети се той внезапно. — Употребила си ме, за да си докажеш, че си преживяла шока от изнасилването.

Тя повдигна вежди.

— Но и ти получи това, което ти трябваше. Това ти даде възможността да се преживяваш като силния и нежен спасител. Само че то не ти беше достатъчно, права ли съм? Искаше преживяното да има стойност за мен, искаше ти да си мъжът, който ще излекува и сърцето ми. Е, Джонатан, длъжна съм да ти съобщя нещо. Ти не можа да докоснеш сърцето ми, защото има друг, който вече го е сторил.

Както се случва често при силно емоционални спорове, той се хвана за най-маловажното.

— Но ти ми каза, че не се виждаш с друг мъж. Онази вечер, когато вечеряхме заедно, каза така.