Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 206

— И още как. Пуснали сме не този, когото трябваше — изръмжа Кевин. Пресегна се, сграбчи телефонната слушалка, и когато се обадиха от централата, каза: — Свържете ме с полицията в Бъкстън.

Щом отсреща отговориха, той се представи и каза:

— Искам да разговарям със следовател Том… как така си е отишъл у дома?

След продължителен разговор, в процеса на който Кевин се свърза с трима различни представители на криминалната полиция, най-сетне успя да ги принуди да обещаят, че ще отидат до къщата на Ник Сандърс в Челмъртън и ще го арестуват отново веднага щом го видят да се прибира. Но обещанието бе дадено само при условие, че Кевин успее да намери по-старши офицер, който да го потвърди.

Изтича нагоре по стълбите, прескачайки стъпалата, и откри Карол в кабинета й, където подписваше документи, отмятайки насъбралата се работа. Вдигна поглед и го загледа с очакване, защото знаеше колко обнадежден беше Кевин, че е близо до успешен край на разследването. Той описа набързо какво се беше случило.

— Ох, Господи — изпъшка Карол, без да прави опит да прикрие безпокойството си. — Вината не е твоя, Кевин, но… о, Божичко. Остави това на мен, аз ще се обадя в Дербишър. А ти най-добре освободи веднага Доналдсън, защото Бронуен Скот ей сега ще започне да дрънка за човешки права.

Докато Кевин излизаше от кабинета й, тя си помисли: „А всъщност вината е моя“. Трябваше да изчакат да получат резултатите от обиските в Дербишър, преди да разговарят с тримата арестувани. Но Кевин много държеше да действат бързо, а се опасяваше, че от Дербишър ще се забавят просто напук. А по закон имаха право да задържат тримата не повече от тридесет и шест часа — след това трябваше да представят случая на магистратите, които най-вероятно нямаше да схванат цялата заплетена история с доказателствата, свързани с фотоапарата, и щяха да отхвърлят иска за продължаване на срока на ареста. Кевин й бе казал, че от Дербишър реагират все по-раздразнително — били на мнение, че умниците от големия град им прехвърлят мръсната си работа. Затова тя разреши поредица предварителни разпити в разрез със собственото си убеждение.

Карол стисна с пръсти горната част на носа си. Правеше прекалено много грешки — това не й се беше случвало досега. И като се има предвид, че в момента животът на Пола висеше на косъм, тази промяна я плашеше. Да се провалиш беше достатъчно неприятно само по себе си, но страхът от провала можеше да я накара да се колебае и това да има фатални последици; в толкова рисков случай неспособността да вземе решение можеше да бъде също толкова опасна, колкото и вземането на погрешно решение. Тя въздъхна и се зае да телефонира с Дербишър. После взе палтото си. Време беше да се види с Тони и да разбере защо той се държи толкова тайнствено. И може би щеше да успее същевременно да премахне поне едно от измъчващите я съмнения.

Отби се в стаята на отдел „Убийства“, където Мерик продължаваше да се рови из разпитни протоколи. Очите му бяха уморени, раменете — приведени. Той вдигна поглед, когато тя влезе, и поклати бавно глава. Карол обиколи стаята, подхвърляйки по някоя окуражаваща дума на всеки. Накрая застана до Мерик и постави ръка на рамото му.